Stoyanov et autres c. Bulgarie (n° 55388/10), 31 март 2016 г.
Сутринта от 10 февруари 2010 г. специализиран отряд на на МВР стартира операция срещу членове на мафиотска структура, заподозрени, че са организирали и ръководили широка мрежа от проститутки, участвали са в извършването на редица тежки престъпления като изнудване, укриване на данъци, търговия с влияние и пране на пари. Операцията е наречена „Октопод“ и получава широко медийно отразяване. По време на цялата операция полицейските части са били придружавани от оператори и фотографи. Част от снимките са били публикувани в печатни и онлайн издания.
Жалбоподатели по настоящото дело са двама братя и техните семейства – съпругата на единия от тях и приятелката на другия, както и децата им.
На 10 февруари, около 6.30 часа сутринта две полицейски групи с тежко въоръжени и маскирани полицаи нахлуват в жилищата на двамата братя, разпореждат им да легнат на земята, поставят им белезници, след което ги фотографират. Един час по-късно те разрешават на децата и жените да напуснат жилищата.
Съдът намира, че е била налице намеса в правото на жалбоподателите на личен живот поради извършеното претърсване в жилищата им и изземването на редица техни вещи. Той анализира същата от гледна точка нейната законност и необходимост в едно демократично общество от гледна точка на чл. 8§2. Съдът отбелязва, че претърсването и изземването са били извършени на основание чл. 160 и 161 НПК. Тези норми сами по себе си отговарят както на изискванията за яснота, така и за предвидимост от гледна точка на стандартите на съда. За да бъдат съвместими с принципа на върховенството на закона, националното право трябва да осигурява достатъчно процедурни гаранции срещу произвол, независимо от широката свобода на преценка, която е предоставена на националните власти.(Camenzind c. Suisse, 16 décembre 1997, § 45).В този аспект Съдът констатира, че тези действия са били извършени от полицията без да е дадено предварително разрешение от съдия. Макар и нормата на чл. 161,ал. 2 да допуска последващото одобряване на тези действия от съд, Европейският съд намира, че макар и да са били мотивирани, тези определенията на националните съдилища не са достатъчни, за да оправдаят действията на полицията. Той подчертава, че самата норма на чл. 161, ал. 2 предполага неотложност на случая, когато това е единствената възможност да се съберат доказателства. Националните съдилища само са декларирали наличието на тази неотложност, но не са изложили никакви аргументи затова, поради което съдиите не са извършили ефективен контрол за законосъобразност и необходимост на оспорените мерки. (§130) А такъв контрол е бил още по-необходим като се вземе предвид, че в нито един момент от извършването на претърсването на жалбоподателите не е било съобщено кои са предметите, свързани с предмета на наказателното обвинение, които разследващите търсят. Съдът отбелязва, че в протоколите за претърсване и изземване двамата са били поканени да предоставят всички вещи и документи, свързани с престъплението. Поради липсата на такива процесуални гаранции в самото национално законодателство, които да създават ефективни гаранции срещу произвол както преди, така и след извършването на подобни следствени действия Съдът достига до извода, че правото на неприкосновеност на жилищата на жалбоподателите е било нарушено.(§§131-133) Доколкото в националното законодателство липсва ефективно вътрешноправно средство за защита при нарушения на чл. 8, Съдът намира, че е било допуснато и нарушение на чл. 13 във вр. с чл 8
Съдът установява нарушения и по чл. 3 и чл. 6§2, както и на чл. 13 във вр. с чл. 3.