Stoyanova v. Bulgaria (Application no. 40101/19), 6 December 2022
Решение на Комитет
Казус, подобен на Kirilova and Others v. Bulgaria (nos. 42908/98 and 3 others, 9 June 2005)Жалбата е свързана със забавеното предоставяне на обезщетение на жалбоподателката за имота на нейните родители, който е бил отчужден за градоустройствени нужди през 1985 г. от общинските власти на Добрич. Тя е трябвало да бъде обезщетена с апартамент в сграда, която властите са възнамерявали да построят. Строителните работи започват през 2010 г., но през 2014 г. са спрени поради финансови затруднения, изпитвани от общината. Те са възобновени през ноември 2019 г. и според информация, предоставена от правителството, сградата се очаква да бъде завършена до 30 ноември 2022 г. Жалбоподателката не е получила апартамента си или някаква алтернативна компенсация до момента, в който страните са подали последна информация до Съда през септември 2022 г.
На 31 август 2020 г. жалбоподателката завежда иск за вреди по ЗОДОВ, претендирайки обезщетение за забавянето на предоставянето на апартамента, който й се полага за периода от 1 септември 2015 г. до 1 септември 2020 г. В окончателно решение от 10 февруари 2022 г. ВАС приема, че общината е отговорна за непредаването на апартамента в разумен срок, и присъжда на жалбоподателката 14 440 лева имуществени вреди и 5000 лв. неимуществени вреди. Сумите са изплатени на жалбоподателката през март 2022 г.
Съдът констатира, че правото на жалбоподателката да получи апартамент като компенсация за отчуждената собственост на родителите й възниква през 1985 г. и тя все още не е получила апартамента си или каквато и да е алтернативна компенсация. Така закъснението е тридесет години (от влизането в сила на Протокол № 1 към Конвенцията за България през 1992 г.). Съдът не приема възраженията на Правителството, че жалбоподателката сама е виновна за част от забавянията, защото е можела да поиска алтернативен апартамент или финансова компенсация вместо отчуждения имот.
Той посочва, че община Добрич никога не се е отказала от плановете си да построи сградата, в която се намира апартаментът на жалбоподателката, и активно е търсила финансиране, за да завърши строителството. Следователно тя не трябва да бъде критикувана за решението си да изчака това строителство и да не търси алтернативни решения като финансова компенсация или компенсация чрез друга собственост. Що се отнася до властите, в настоящия случай не изглежда, че те са проявили нежелание да помогнат на жалбоподателката, нито че са се противопоставили активно на опита й да получи дължимия й апартамент. Въпреки това забавянето, причинено по тяхна вина, не е надлежно обосновано, тъй като липсата на достатъчно финансови ресурси на община Добрич само по себе си не може да оправдае толкова дълго забавяне.В този аспект Съдът се позовава на аргументите си, изложени в § 122 от решението по делото Kirilova and Others.
Освен това, дори да се приеме, че жалбоподателката ще получи апартамента, който й се полага през ноември 2022 г., остава фактът, че в продължение на много години тя е била изправена пред несигурност и е трябвало да понесе прекомерна тежест. По този начин, дори след възможното предаване на апартамента, справедливият баланс, изискван съгласно член 1 от Протокол № 1, няма да бъде постигнат (виж Kirilova and Others,§123). Поради това е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 и на жалбоподателката е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
