През 1981 г. Нилс Кристи публикува книгата си „Предели на страданието“[1], в която разглежда наказанието като форма на страдание и постулира, че трябва да се търсят алтернативи на наказанието, а не алтернативни наказания .[2] Повече от четиридесет години по-късно той   написа книгата си „Мяра на престъпленията“[3], в която утвърждава идеята, че действително съществуват укорими деяния, но какво дава основание част от тях да бъде въздигната в престъпление?