Tag

гражданска конфискация

Browsing

На 2 март Европейският съд по правата на човека в състав от трима съдии обяви две свои решения, във всяко от които е обединил за разглеждане по две жалби – Sabouni and Others v. Bulgaria(Applications nos. 25795/15 and 59286/16) и Lyapchev and Others v. Bulgaria(Applications nos. 75478/13 and  30713/15 )

Общото между всички тях е, че оплакванията на жалбоподателите за нарушеното им право на собственост е свързано с прилагането на  Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито  от престъпна дейност от 2005 г./наричан по-нататък Закон от 2005 г./

Lyapchev and Others v. Bulgaria(Applications nos. 75478/13),2 march 2023

Решение на Комитет

Решение, подобно на делото  Todorov and Others v. Bulgaria .

В решението са обединени за общо разглеждане две жалби.

По първата от тях жалбоподателите са двама. Първият от тях е осъден с влязла в сила присъда за сводничество, постановена на 04.06.2008 г., влязла в сила през 2009 г. Престъплението е извършено в периода ануари-април 2005 г. в хотела, собственост на жалбоподателите. Сградата е придобита през 2001 г. и впоследствие, през 2002-2004 г. е преустроена в хотел. Тя, както и два парцела, закупени от жалбоподателите през 2001-2003 г. и два автомобила, са отнети от Комисията за разкриване на облаги от престъпна дейност, тъй като общата им стойност възлиза на 918 460 лв.,поради установеното    несъответствие между законните приходи и разходи и установения размер на  имуществото. Както Комисията, така и националните съдилища приемат, че дори и активите, които са отнети, да са били придобити преди извършването на престъплението, за което е осъден първият жалбоподател, е допустимо да се приеме, че те са облаги от престъпление.

Sabouni and Others v. Bulgaria(Applications nos. 25795/15 and 59286/16),2 march 2023

Решение на Комитет

Решение, подобно на делото  Todorov and Others v. Bulgaria .

В него за общо разглеждане са обединени две жалби.

По първата жалбоподатели са баща, дъщеря и едно юридическо лице (ЕООД), собственост на първия жалбоподател и впоследствие продадено на трето лице. Първият жалбоподател първоначално е обвинен за укриване на данъци през 2005 г., признат за виновен, но с окончателна присъда оправдан през 2010 г. Междувременно се признава виновен по друго обвинение за изнудване, извършено през февруари 2009 г. и подписва споразумение с прокуратурата, одобрено от съда  през юли 2009 г. Проверяваният период (септември 1993 – ноември 2010) е  свързан с първото престъпление, по което е оправдан без това да бъде взето предвид в производството по отнемане на имущество. Отнето е имущество от всички жалбоподатели на обща стойност от 835 000 EUR(магазини, парцели, дялове от дружества и апартамент в Пазарджик, както и парцел с недостроен хотел в Слънчев бряг.)

Shopov and Others v. Bulgaria (Application no. 38398/11 and 2 others), 9 February 2023 Решение на Комитет Съдът е обединил за общо разглеждане три жалби, свързани с конфискация на имущество на основание Закона за конфискация на облаги от престъпна дейност. По първата – жалбоподатели са двама съпрузи – Dobrin Nikolov Shopov and Mariyka Miteva  Shopova. Първият жалбоподател е осъден на 11 месеца лишаване от свобода и глоба за сводничество и принуда –  престъпления, извършени между…

Дали решението на Конституционния съд по закона за гражданската конфискация съответства на Европейската конвенция ?

                                                  

На 13 октомври 2012 г. Конституционният съд постанови своето решение по повод Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД). В пресата, а и в онлайн изданието на „Правен свят“ бяха публикувани различни позиции.[1]

Без  да влизам в дискусия с техните автори бих желала да изложа моето виждане. Това решение остави у мен усещането за стремеж да се запази в максимална степен статуквото – т.е. закона във вида, в който е приет от Народното събрание, като той бъде легитимиран пред обществото от институция, независима от която и да било от трите власти, сиреч – безпристрастна.  В случая обаче ми се струва, че Конституционният съд се опита да влезе в ролята си на адвокат, защитаващ един закон, който е със съмнителна конституционосъобразност и още по-съмнително съответствие със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека.