Y and Others v. Bulgaria (Application no. 9077/18) Жалбата е класифицирана във второ ниво по значимост Жалбата е по повод убийството на млада жена през август 2017 г. от нейния съпруг, с когото са били във фактическа раздяла след 2014 г. Жалбоподателки са двете й деца и тяхната баба – майка на жертвата. Трагичното събитие е предшествано от различни прояви на домашно насилие, започнали две години по-рано. Жертвата сезира за пръв път полицията на тел.…
A.E. v. Bulgaria (Application no. 53891/20), 23 May 2023
Жалбоподателката по време на събитията е била на 15 години. След смъртта на баща й през 2018 г. тя е била в конфликтни отношения с майка си и започва връзка с 23-годишен младеж – Д.М. През април 2019 г. заживява в неговата къща на село. По думите й приятелят й редовно я биел. Вечерта на 8 септември 2019 г. той й нанася побой, след който тя търси медицинска помощ. Прегледана е в спешно отделение от съдебен лекар, който в медицинското си заключение описва всички нейни наранявания и посочва, че А. е получила травматични увреждания (хематоми и натъртвания по главата, врата и тялото), които биха могли да бъдат причинени по описания от нея начин и да са й причинили болка и страдание. На 10 септември майката подава сигнал до социалните служби, че дъщеря й е била бита от Д.М. На 26 септември социалните служби уведомяват прокуратурата за извършено престъпление спрямо непълнолетно лице, описвайки горния инцидент, както и няколко по-ранни побоища, и са поискали образуване на досъдебно производство. В писмото е посочено, че в случая са извършени няколко престъпления срещу момичето – опит за убйство по чл. 115, тъй като Д.М. е съборил А.Е. на пода, натискал е врата й с ръце, което се доказва от белезите по шията й. Освен това данните сочат и за престъпление по чл. 187 НК – малтретиране на непълнолетно лице, намиращо се под грижите на Д.М. Наред с това той е живеел на съпружески начала с лице под 16 г., което е и престъпление по чл. 191 от НК. Районният прокурор на Костинброд разпорежда на полицията извършването предварителна проверка, след което отказва да образува досъдебно производство, като намира, че извършеното престъпление представлява лека телесна повреда и то се преследва по частен път. Жалбите до по-горните прокурорски инстанции са оставени без уважение.
Жалбоподателката повдига оплакване по чл. 14 във връзка с чл. 3 основно поради това, че неуспехът на властите да й осигурят защита както по закон, така и на практика, произтича от по-широката институционална толерантност към домашното насилие и от безразличието им в такива случаи, които безспорно засягат жените повече от мъжете. Правителството оспорва тези твърдения.
A.E. v. Bulgaria (Application no. 53891/20), 23 May 2023
Жалбоподателката по време на събитията е била на 15 години. След смъртта на баща й през 2018 г. тя е била в конфликтни отношения с майка си и започва връзка с 23-годишен младеж – Д.М. През април 2019 г. заживява в неговата къща на село. По думите й приятелят й редовно я биел. Вечерта на 8 септември 2019 г. той й нанася побой, след който тя търси медицинска помощ. Прегледана е в спешно отделение от съдебен лекар, който в медицинското си заключение описва всички нейни наранявания и посочва, че А. е получила травматични увреждания (хематоми и натъртвания по главата, врата и тялото), които биха могли да бъдат причинени по описания от нея начин и да са й причинили болка и страдание.
На 10 февруари 2015 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по жалба, в която повдигнатите оплаквания са квалифицирани във второ ниво по важност и разгледа същата с приоритет в рамките на по-малко от три години. Така той даде знак, че, от една страна, пред него е поставен нов и съществен проблем, който би могъл да провокира и други подобни жалби, а от друга – че би искал властите да предприемат общи мерки, за да се избегнат подобни нарушения още на вътрешно ниво. Този проблем според него се дължи не толкова на несъвършенствата на националното законодателство, а преди всичко на неговото тълкуване и прилагане от националните съдилища. Жалбата е свързана с отказа на Върховния касационен съд да даде заместващото си съгласие за пътуването на дете при майка си, на която са предоставени родителските права, но учи в чужбина.
Проблемът за домашното насилие, неговите измерения и последици е подценяван не само в България, но и в повечето Европейски страни, особено в тези от Централна и Източна Европа. Това показва анализът на решенията на Европейския съд по правата на човека, в които са установени нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Всички те са свързани с неизпълнението от страна на държавите на тяхното основно задължение, произтичащо от чл. 1 на Конвенцията, а именно – да защитават правата и свободите на гражданите, намиращи се на тяхна територия.
Това беше темата на проведения двудневен семинар[1], организиран от Съюза на съдиите в рамките на международния проект EPOJENDER[2] , в който съюзът е един от партньорите. Той се проведе на 6 -7 ноември в гр. София с участието на съдии и представители на неправителствения сектор.
На вниманието на съдиите по брачни дела:
Решението Meirelles c. Bulgarie[1]
На 18 декември Европейският съд постанови решение по жалбата на г-жа Meirelles. В него той установи нарушение на правото на неприкосновеност на личния и семеен живот поради това, че българските съдилища не са действали с необходимото усърдие и бързина във връзка с постановяването на привременни мерки в процедурата по упражняването на родителски права. Случаят на жалбоподателката повдига редица сериозни въпроси и относно възможността за злоупотреба с право при използване на възможностите на Закона за закрила от домашно насилие. Показателно е, че Европейският съд преценява, че случаят заслужава особено внимание и с приоритет разглежда жалба, която е депозирана на 25 октомври 2010 г. Като се вземе предвид, че средната продължителност на производството пред тази международна институция обикновено е повече от 6 – 7 години, в случая очевидно жалбата е включена като такава с най-висок приоритет и затова е разгледана във възможно най-кратък срок. Това е „индиция“, че очевидно в националното право и практика съществуват сериозни проблеми. Така Европейският съд по индиректен начин цели да обърне внимание на националните власти върху това, че са налице сериозни проблеми , които е установил при разглеждането на повдигнатите оплаквания. Поради това всички институции, на които са възложени различни правомощия във връзка с решаването на проблеми между родителите по повод спорове за родителски права, следва да вземат съответните мерки, за да избягнат подобни неприемливи практики.