Липсата на аргументи защо присъдените суми за адвокатски възнаграждения на ответната страна надвишават размера на определеното на ищеца обезщетение може да доведе до ограничаване на достъпа до съд и представлява нарушение на чл. 6§1 от Конвенцията. До този извод достига Европейският съд в решението си по делото Boychev c. Bulgarie (requête no 59667/14) от 15 ноември 2022 г.
Днес Европейският съд оповести шест свои решения по допустимост .
По четири от тях (в които са обединени за общо разглеждане 18 жалби с общо 18 жалбоподатели) оплакванията са по чл. 3 за нехуманно третиране в местата за задържане и лишаване от свобода. Делата са заличени от списъка на съда. По три от тях са постигнати приятелски споразумения (по отношение на 17 от жалбоподателите), а по една е приета едностранната декларация на Правителството, с която е признато нарушението по чл. 3. На всички жалбоподатели са присъдени обезщетения за неимуществени вреди. Жалбите са депозирани през 2020 и 2021 г. и са разгледани в изключително кратък срок .
Формален достъп до съд доведе до ново осъдително решение срещу България
На 6 декември 2018 г. Европейският съд за правата на човека постанови решението си по делото Delin v. Bulgaria (Application no. 62377/16), в което установи нарушение на правото на справедлив процес, тъй като административните съдилища са осъществили формален контрол за законност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя и са отказали да изследват въпроса дали са съществували фактически основания за отнемане на разрешението му за достъп до класифицирана информация.
На 19 юли 2018 г. Европейският съд по правата на човека установи нарушение на правото на справедлив процес по делото Aleksandar Sabev c. Bulgarie (Requête no 43503/08) поради отказа на Върховния административен съд да извърши самостоятелна преценка върху основателността на отнето разрешение за достъп до клисифицирана информация.
На 21 юни 2018 г. Европейският съд постанови три решения по десет български жалби – Mihalevi v. Bulgaria(Application no. 63481/11); Petrov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 31044/12 and 3 others);Gyoshev et autres c. Bulgarie(Requêtes nos 46257/11 et 4 autres), в които установи нарушения на различни текстове от Европейската конвенция за защита правата на човека.
В тях повдигнатите оплаквания са във връзка с нарушения, по които има предходни осъдителни решения срещу България. Ето защо Съдът е заседавал в състав от трима съдии. (т.н. комитет)
В настоящата статия са анализирани основните проблеми на правото на справедлив процес в неговите наказателни аспекти, като те са пречупени през констатираните нарушения на Европейския съд преди всичко по български дела. Наред с това е направен опит за оценка и дали те са преодолени или и към настоящия момент съществуват все още „рискови зони.“ Последователно са разгледани въпросите относно: правото на независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона;юрисдикцията на съда и достъпът до съд по наказателни дела; правото на публично гледане на делото и публично произнасяне на решението; правото на справедлив процес в разумен срок, презумпцията за невинност, както и минималните права, предоставяни на лицата, срещу които е повдигнато обвинение.
Case of Nikolay Dimitrov v. Bulgaria (no.2) (Application no. 30544/06)[1]
Държавата е осъдена да заплати 2 500 евро за това, че жалбоподателят е бил осъден да заплати държавна такса върху отхвърлената част от неговия иск за вреди по ЗОДОВ по повод неоснователното му осъждане и задържане под стража.
Първото решение за новата 2013 г. срещу Република България е постановено от комитет от трима съдии, тъй като става въпрос за повтарящо се нарушение, по което вече е налице твърдо установена практика, а наред с това междувременно българското законодателство е било променено.