Tag

Европейски съд

Browsing

В края на миналата седмица официално бе дадено началото на новата съдебна година за Европейския съд по правата на човека. В тази връзка освен редовната пресконференция, на която Председателят на Съда – г-н Гуидо Раймонди представи кратък обзор на работата на Съда, поясни причините за по-голямата му натовареност и средствата, чрез които той се е справил с тези предизвикателства, бяха публикувани и официалните статистически данни. В тях освен обобщение  за дейността на Съда бе представена и детайлна информация за всяка една отделна държава член на Съвета на Европа – колко жалби са постъпили, колко решения, по кои текстове са установени нарушения и т.н. Тази информация е достъпна на страницата на самия съд.

Но тя се нуждае и от компетентна интерпретация, а не всеки умее „да чете цифри“. За втора поредна година установявам, че журналистът от в-к „Сега“ Светослав Терзиев не разполага с нужните умения, но пък търси ефектни заглавия (може би, за да привлече по-голяма аудитория, не знам). Твърдя обаче, че поставянето на България в някаква „черна класация“ без основание не е професионално.[1]

На 25 януари 2017 г. Председателят на Европейския съд по правата на човека представи резултатите от работата на Съда за 2017 г. по време на традиционната пресконференция  Той поясни, че преди официалното откриване на новата съдебна година за Съда, ще се проведе семинар, в който ще вземе участие Председателят на Съда на Европейския съюз г-н Коен Ленард. Той ще бъде  посветен на една много важна тема – авторитета на съдебната власт – проблем, свързан с този за независимостта на правосъдието, значимо за всички държави на Съвета на Европа, които срещат повече или по-малко трудности.

SAD-zima

Nikolova et Vandova c. Bulgarie (requête no 20688/04) 17decembre 2013

Жалбоподатели са полицейска служителка  и  нейният адвокат. През 2001 г.  срещу г-жа Николова било образувано досъдебно производство и били повдигнати обвинения, че е взела подкуп, за да възпрепятства разследване. Първоинстанционният съд я признал за виновна и я осъдил на 5 г. затвор, но въззивната инстанция отменила присъдата и върнала делото за доразследване. След неколкократно връщане на делото през 2005 г. то е окончателно прекратено.

Междувременно през февруари 2002 г. жалбоподателката е уволнена дисциплинарно. Заповедта на Министъра на вътрешните работи е обжалвана пред Върховния административен съд.