Tag

ефективно вътрешно средство за защита

Browsing

Делото  Dimcho Dimov v. Bulgaria (No. 2)

На 29 юни 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото Dimcho Dimov v. Bulgaria (No. 2) (Application no. 77248/12)

Той не установи нарушения на чл. 3 от Конвенцията във връзка с оплакванията на затворник за това, че затворническият персонал не го е защитил в достатъчна степен от посегателствата на друг затворник, както и поради неположените достатъчни медицински грижи за получените от него травми като резултат от побоя на другия затворник.

Решението не повдига въпроси, които вече да не са били разглеждани от Съда. Независимо от това то заслужава внимание (особено на практикуващите в тази област адвокати), защото в него е направен двоен анализ както на възможните средства за защита при оплаквания по чл. 3(от страна на затворници за лоши условия в затвора и прилагането на същия стандарт и при оплакванията за недостатъчни  и неадекватни медицински грижи), така и на изискванията за допустимост на жалби от такъв характер.

BAPCHВ изпълнение на двете пилотни решения Фингър и Димитров и Хамънов от 1 октомври 2012 г. в България действа ново административно компенсаторно средство за защита срещу оплаквания за нарушения на правото на граждани и юридически лица на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Административното средство, регламентирано в Закона за съдебната власт, е част от новосъздадения национален механизъм за обезщетение и заедно с иска по чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди следва да предложи защита срещу бавно правосъдие, като гарантира на засегнатите лица наличието на ефективно средство на национално ниво по смисъла на чл. 13 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи .
Целта на проучването бе въз основа на анализа на практиката на Инспектората към Висшия съдебен съвет, Министерството на правосъдието и административните и гражданските съдилища да бъде оценена ефективността на новоприетите правни средства за защита и да бъдат формулирани препоръки за необходими промени на административния механизъм, включително чрез предложения за изменение на законовата и подзаконовата нормативна база и предложения за постановяване на тълкувателни решения от върховните съдилища.

Би ли имал дързостта българският съд да постъпи като полския?

Зададох си този въпрос, след като прочетох едно решение на Европейския съд отпреди няколко месеца.[1]

Случаят е следният: На 12 февруари 2007 г. полският гражданин Мирослав Гарлицки –  известен и уважаван кардиохирург, директор на клиника във Варшава,  е задържан зрелищно от дузина маскирани и въоръжени полицаи на Бюрото за борба с корупцията в самата клиника, в 7.40 сутринта. Арестът е извършен пред очите на персонал, пациенти и граждани. Около час той остава с белезници на улицата, като действията са филмирани от един от служителите на полицейското звено.

 За професионализма в журналистиката 

В сутрешния блок на една от националните телевизии на 6 октомври беше разискван случаят на младеж, оправдан в извършването на грабеж, който е бил незаконно задържан в следствения арест в продължение на 5 месеца. По този повод след като бе дадена думата на говорителката на съответната прокуратура, бе зададен въпрос и на адвоката на оправдания младеж дали  неговото продължително задържане  не би довело до „осъдителна присъда” (изразът е на журналиста) от страна на Съда в Страсбург.