Преценката за продължителност на разследването от гледна точка на процедурните аспекти на чл. 2 и на чл. 6§1 се основава на различни критерии.
Само прекомерната продължителност на едно наказателно производство не е достатъчно основание за установяване на нарушение във връзка с неефективност на разследването в светлината на чл. 2.
До тези изводи достига Европейският съд по правата на човека в своето първо за 2017 г. решение срещу България(Application no. 3524/14).
За правилото ratione temporis в светлината на решението на Европейския съд по делото Dimitar Shopov v. Bulgaria[1]
Процедурните задължения за извършване на ефективно и бързо разследване по чл. 2 и 3 от Конвенцията представляват едно самостоятелно и независимо задължение за държавите, поради което Съдът е компетентен да разглежда оплаквания за причинена смърт или нечовешко или унизително третиране по случаи, настъпили преди ратифициране на Конвенцията от съответната държава, ако разследването или голяма част от него е осъществено след влизането й в сила за съответната държава. __________________________________________________________________________