Tag

легитимно очакване

Browsing

Днес  Европейският съд в Страсбург оповести своето решение по жалбата  Stoyanov and Tabakov v. Bulgaria (n° 2) (application  n o 64387/14). Тя е по повод упоритото нежелание на Общинския съвет в Пазарджик да се съобрази с решенията на националните съдилища да реализират докрай процедурата за приватизация по закона от 1992 г. (ЗППДОбП) и да продадат на двамата жалбоподатели офиса, който те са ползвали като адвокатска кантора, по преференциални цени.

На 5 септември 2019 г. Европейският съд за правата на човека постанови решение по делото Agro Frigo OOD   v. Bulgaria (Application  no 39814/12 ). В него той достигна до извода, че повдигнатите оплаквания по чл. 6§1 и чл. 1 от Протокол 1 са допустими, но неоснователни. Това е първо решение във връзка с отпускането на субсидии от  ДФ „Земеделие“ по програмата САПАРД и в този смисъл представляват интерес мотивите на Европейския съд, още повече, че става въпрос за възприемането на позицията на националните съдилища, че отмяната на влязло в сила решение поради засегнати интереси на трета страна, неучаствала в спорното производство, не води в конкретния случай до нарушаване върховенството на закона.

На 18 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови три решения срещу нашата страна, в които установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността, тъй като различни органи на изпълнителната власт бяха отказали да изпълнят влезли в сила решения в полза  на отделни граждани. По две от тях са били издадени изпълнителни листове, но плащания не са били извършени. „Нарушители“ са всички министри на образованието и науката в периода 2005 – 2017 г. По този повод написах статията „Гражданите не са длъжни да плащат за правния нихилизъм на управляващите“.

Днес  бих поставила друго заглавие: „Гражданите ще продължат да плащат за правния нихилизъм на управляващите“. Основанието ми е поредното решение на Европейския съд по правата на човека, в което е установено нарушение по сходен казус. Този път „нарушителят“ е Министерството на земеделието в лицето на всичките му министри, изредили се в периода 2006-2017 г. На 25 януари 2018 г. Европейският съд установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по делото Chorbov v. Bulgaria(Application no. 39942/13).

RibaritcaНа 9 юни 2015 г. Европейския съд по правата на човека постанови две решения, в които установи нарушения на чл. 6§1 от Европейската конвенция. Общото между тях не е само това, че са свързани с проблемите на българската земеделска реституция. По-същественото и в двете е това, че българските власти в лицето на администрацията демонсрират правен нихилизъм и пренебрежение към задължителността на съдебните решения на българските съдилища. Така се стига и до осъдителните решения на Съда в Страсбург.

 Решението на Съда по делото Stoyanov et  Tabakov c. Bulgarie (Requête no  34130/04) е по повод пренебрегването от страна на администрацията на влезлите в сила решения на националните съдилища. То е свързано с предвидената облекчена процедура за приватизация  от страна на наематели на обекти – общинска собственост.

Жалбоподателите са адвокати и от 1993 г.  тяхната кантора се е помещавала в офис, собственост на общината. През февруари 1996 г. те отправят предложение до Общинския съвет на основание чл. 35, ал. 2 от  ЗППДОбП /отм./ във връзка с възможността да закупят наетото помещение в качеството им на наематели.

Държавата е най-сериозният длъжник на бившите работници на “Плама”

Светла Маргаритова, PhD[1]

Историята на приватизацията на Плевенския нефтохимически комбинат прилича на много други както от близкото ни минало, така и от днес. През 1998 г. започва процедура по несъстоятелност на рафинерията, в която поредният собственик предлага оздравителен план и възобновяване на производството. През юли 1999 г. съдът по несъстоятелността одобрява предложения от длъжника оздравителен план, който влиза в сила след решение на Върховния касационен съд от април 2000 г. С решението за утвърждаване на плана съдът прекратява производството по несъстоятелност. В оздравителния план длъжникът се ангажира да погасява задълженията си в продължение на 35 години, през последователни разплащателни периоди от по 12 месеца. А “вземанията на работниците от “Плама” АД ще бъдат изплатени от търговска банка “Биохим” АД, като се заделят по 1 000 000 щ.д. от общата сума, платена по сметката на кредиторите в ТБ “Биохим” АД през разплащателни периоди 1,2,3.. . За изплащането им ще бъдат заделени и всички събрани суми по вземанията на “Плама” АД…” Производственият процес е възстановен на два пъти за по няколко месеца през 1999 г., после съоръженията остават на  поддържащ режим.