Това е препоръката, направена от Европейския съд по правата на човека, на основание чл. 46, ал. 1 от Европейската конвенция, която се включва в т.н. общи мерки, визиращи всички подобни случаи като този по цитираното дело.
На 1 юни 2017 г. Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността на четирите жалбоподателки, които неоснователно, по силата на самия ЗСПЗЗ, са лишени от своята собственост без правото да получат каквото и да е обезщетение.
На 19 януари 2017 г. Европейският съд за правата на човека постанови пет решения по български жалби. Две от тях са класифицирани като такива с второ ниво по важност, а останалите три – в трето ниво. Нито в едно от решенията не се повдигат въпроси, които до този момент не са били обсъждани вече от Съда. Независимо от това властите очевидно не са си взели поука от предходните осъдителни решения.
В това отношение внимание заслужават делата I.P. c. Bulgarie (no 72936/14) и Ivan Todorov c. Bulgarie (no 71545/11).
На 17 март 2016 г. Европейският съд по правата на човека за пореден път осъди България по повод незаконно задържане на лице по подозрение, че е извършило престъпление, без да са налице каквито и да било данни и доказателства, че то е участвало в осъществяването му. В делото Didov v. Bulgaria(Application no 27791/09) той намери , че са налице две нарушения на правото на свобода и сигурност.