Tsonkovi v. Bulgaria (Application no. 27213/04) ), 2 july 2009 В случая искът по чл. 7 ЗВСОНИ не е бил предявен в първоначалния едногодишен срок след приемането на закона през 1992 г., а през март 1998 г., след законодателната промяна от 1997 г., с която срокът за тези искове е удължен с още една година. Както Съдът вече е установил по делото Великови и други, предвидените в чл. 7 мерки могат да се приемат като съразмерни на легитимната цел…
Kirova and Others v. Bulgaria (Application no. 31836/04), 2 july 2009 През 1984 г. първата жалбоподателка закупува от СО апартамент, който държавата е конфискувала от от г-н С. M., осъден за шпионаж и държавна. През 1990 г. Върховният съд отменя присъдата и през 1997 г. г-н С. M. предявява ревандикационен иск срещу първата жалбоподателка, който е уважен с мотиви, че договорът, по силата на който тя е придобила апартамента, нищожен, защото не е подписан от кмета,…
Parvanov et autres c. Bulgarie (requêtе n° 74787/01) 7 janvier 2010 /подобно на делото Кирилова и др.- Kirilova and Others v. Bulgaria (nos. 42908/98, 44038/98, 44816/98 and 7319/02, §§ 72-79, 9 June 2005/. Оплакване относно неизпълнението от страна на властите на задължението им да осигурят на жалбоподателите апартаменти, дължими като обезщетение за отчуждаването на техните имоти. Със заповед на кмета от 8 април 1987 г. на основание чл. 98 от ЗТСУ къщата и дворът на жалбоподателите…
Case of Patrikova (Application no. 71835/01) 4 mars 2010 Жалбоподателката е едноличен търговец и притежава разрешително, издадено през 1994 г., за търговия на едро с акцизни стоки. На 6 юни 2000 г. разградските данъчни власти проверяват един от двата склада, в които жалбоподателката съхранява своите стоки, изземва всички тютюневи и алкохолни продукти, намерени там (тяхното количество е значително – 11 864 бутилки вино и 86 638 бутилки с по-високо съдържание на алкохол – общо 98 502 бутилки). Общата стойност на отнетото…
Popnikolov c. Bulgarie (requêtе n° 30388/02), 25 mars 2010 (подобно на Basarba OOD c. Bulgarie) На 1 октомври 1992 г. жалбоподателят, в качеството си на едноличен търговец, сключва договор за наем с държавно дружество „СИМЕ ЕКО“ на част от недвижим имот – производствена база и инсталации, за период от десет години. На 11 октомври 1994 г. той представя предложение пред Министерството на промишлеността за закупуване на имота по реда на преференциална процедура за приватизация за наемателите на…
Dimitar Yordanov v. Bulgaria (Application no. 3401/09, 6 september 2018 Жалбоподателят е притежавал недвижим имот в с. Голямо Бучино. В края на 80-те и началото на 90-те години държавата решава да открие въгледобивен рудник от открит тип. Имотите на част от собствениците, измежду които и този на жалбоподателя, са отчуждени. В следващите две години той напразно очаква да му бъде предоставен друг имот като обезщетение. Затова той отправя искане отчуждаването да бъде отменено и с решение…
Dimitrovi v. Bulgaria(Application no. 12655/09), 3 March 2015 Жалбоподателите са майка и син (вдовицата и синът на Константин Димитров, наречен „Самоковеца“). През 2001 г. след публикации в медиите прокуратурата започва производство по глава трета от Закона за собствеността на гражданите и изследва доходите на жалбоподателката и съпруга й за периода 1990 г. – 2001 г. Производството е прекратено през 2002 г., тъй като прокуратурата намира, че за 1992-1993 г. макар и разходите да са превишавали приходите, разликата…
Case of Hadzhigeorgievi v. Bulgaria (Application no. 41064/05),16 July 2013 Наследодателят на жалбоподателите притежавал гори в землището на гр. Якоруда. След приемането на реституционния закон за горите било депозирано заявление за възстановяване на 814 дка до поземлената комисия. След получения отказ поради липса на достатъчно доказателства за правото им на собственост жалбоподателите сезирали районния съд в гр. Разлог. С решение от юли 2000 г. съдът въз основа на всички представени документи намира, че техният общ наследодател…
Решението по делото Dimitrovi v. Bulgaria
На 3 март Европейският съд постанови решение, свързано с отнемането на имущество от вдовицата и сина на Константин Димитров, известен като „Самоковеца“, в което установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността, защитено от чл. 1 на Протокол 1 на Европейската конвенция за правата на човека.
РЕЗЮМЕ НА РЕШЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО
CASE OF KIROVA AND OTHERS v. BULGARIA
(Application no. 31836/04)
Изложението на фактите е направено в §§ 6 -13. Жалбоподателката придобива апартамент от 61 кв.м. в центъра на гр. София, продаден й от община “Средец”, който през 80-те години е бил конфискуван от лице, осъдено по глава І от НК за шпионаж. Първоначално тя е настанена там като наемател с двете си деца (вторият и третият жалбоподатели). През 1990 г. Върховният касационен съд отменя постановената присъда срещу някогашния собственик на апартамента. Съгласно чл. 151, ал. 2 от действалия към онзи момент Закон за изпълнение на наказанията (ЗИН), лицата, чиито присъди са отменени, могат да получат конфискуваното си имущество, ако то се намира в патримониума на държавата или общините. През 1991 г. някогашният собственик подава молба до общината на основание приетия Закон за амнистия и възстановяване на одържавени имоти (ЗАВОИ) да му бъде възстановена собствеността.В този закон е предвиден специален ред за връщане на конфискуваните имоти. В него обаче също е възприето правилото на Закона за изпълнение на наказанията.[1] Няма данни как е приключила административната процедура, започнала след това. На 11.03.1998 г. Конституционният съд постановява решение по к.д. № 16/97, в което посочва, че подлежат на възстановяване по ЗАВОИ само такива имоти, които се намират в патримониума на държавата, общините или дружества с повече от 51 % държавно, респ. общинско имущество.[2]