Днес в предаването на BTV „Тази събота и неделя“ една от дискутираните теми бе свързана с предстоящите промени в Наказателния кодекс, целящи да увеличат санкциите за непълнолетни извършители на тежки престъпления. Обичаният от медиите адвокат Марин Марковски, който е компетентен по всички правни въпроси, се опита да защити тезата, че е съвсем оправдано и наложително законодателят да се вслуша в гласа на хората, защото „vox populi,vox dei“ – така се изрази той, опитвайки се да придаде наукообразност на популисткото си изказване. Само че точно по въпросите за наказателната политика тази максима е изначално погрешна и бих добавила – вредна. Ако политиците продължат да се съобразяват с натиска на част от обществото, което изригва след всеки акт на насилие или човешка трагедия, тогава ще се наложи да строим нови затвори, но увеличаването на санкциите няма да доведе до намаляване на престъпността. Това не е твърдение, а доказана истина от много изследователи от цял свят в течение на столетия.
Днес цял ден по радиа и телевизии излъчват поредната гениална идея на министър-председателя, който поръчал на депутатите, след като се посъветват с прокуратурата, да изготвят проектозакон и в него да въведат увеличаване на наказанията на непълнолетните за извършени от тях престъпления срещу личността, така че за тях да не важи правилото за редуциране на санкциите, а да отговарят като зрели хора, ако се докажело, че всъщност те са достигнали такава зрелост. Мисля си, че преди да отговорят на поредния обществен натиск управляващите трябва да се посъветват (ако има с кого) какво точно да говорят, защото иначе за пореден път доказват собствената си некомпетентност.
На 27 януари 2015 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото Нешков и др. срещу България [1]. В него той приложи процедурата по чл. 46 от Конвенцията (съгласно която в определени случаи на държавата-ответник се налагат подходящи общи мерки, които тя се задължава да изпълни под надзора на Комитета на министрите и са извън индивидуалните мерки, които се отнасят до конкретния жалбоподател). До тази процедура се стигна поради констатацията за наличието на сериозен структурен проблем – прекалено голям брой повтарящи се оплаквания за лоши условия в местата за лишаване от свобода, свързани най-вече с тяхната пренаселеност. В §§274-276 от решението си Съдът посочва, че ако една държава не е в състояние да гарантира, че условията в затворите са в съответствие с изискванията на чл. 3 от Европейската конвенция, тя трябва да се откаже от строгата си наказателна политика или да въведе система от алтернативни средства за наказание. Според него проблемът с пренаселеността би могъл да намери своето разрешение с прилагането на разнообразни мерки и политики: ограничаване прилагането на наказанието лишаване от свобода като вид наказание; налагане на по-кратки присъди лишаване от свобода; замяна на лишаването от свобода с други форми на наказание; по-широко използване на условното предсрочно освобождаване, както и спиране изпълнението на някои присъди, по които е постановено наказание лишаване от свобода. Европейският съд определи срок от 18 месеца от влизане на решението в сила, в който България трябва да предвиди на национално ниво комбинация от ефективни вътрешноправни средства за защита и такива с компенсаторен характер. Този срок ще изтече в през декември 2016 г.
Това е първата преведена на български език книга на именития норвежки криминолог Нилс Кристи, която ще бъде представена пред българския читател благодарение на издателство „Сиби“. Събитието ще се състои на 17 ноември от 18.00 часа в зала 4 на Националния дворец на културата.
Нилс Кристи /Nils Christie на норв./ е криминолог със световна слава , член на Академията на науките на две държави – Норвегия и Швеция, член на редколегията на престижното международно списание Theoretical Criminology. В миналото той оглавява норвежкия институт по криминология и наказателно право при Университета в Осло и е бил Председател на Скандинавския Съвет по криминология.
Niels Christy 
Лекция на Нилс Кристи в Софийския университет
На 28 април в Аулата на Софийския университет „Св.Св. Климент Охридски“ ще се състои знаменателно събитие. Лектор ще бъде проф. Нилс Кристи, който ще посвети лекцията си на темата за същността на наказанието.Неговото име е добре познато на българските криминолози още от времето преди „падането“ на Берлинската стена най-вече благодарение на преводите на руски език на многобройната англоезична специализирана литература. Неговото произведение „Граници на наказанието“ /Пределы наказания, М., 1984 / достигна до българския читател скоро след издаването му .