Днес Европейският съд в Страсбург оповести своето решение по жалбата Stoyanov and Tabakov v. Bulgaria (n° 2) (application n o 64387/14). Тя е по повод упоритото нежелание на Общинския съвет в Пазарджик да се съобрази с решенията на националните съдилища да реализират докрай процедурата за приватизация по закона от 1992 г. (ЗППДОбП) и да продадат на двамата жалбоподатели офиса, който те са ползвали като адвокатска кантора, по преференциални цени.
На 28 май 2020 г. Европейският съд постанови решението си по делото Antonov v. Bulgaria, в което установи, че правото на собственост на жалбоподателя е било нарушено в резултат на отказа на данъчната администрация в Силистра и Варна да възстанови неправомерно начислената и събрана чрез принудително изпълнение сума в размер на 42 386 лв за уж дължими данъци.
На 18 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови три решения срещу нашата страна, в които установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността, тъй като различни органи на изпълнителната власт бяха отказали да изпълнят влезли в сила решения в полза на отделни граждани. По две от тях са били издадени изпълнителни листове, но плащания не са били извършени. „Нарушители“ са всички министри на образованието и науката в периода 2005 – 2017 г. По този повод написах статията „Гражданите не са длъжни да плащат за правния нихилизъм на управляващите“.
Днес бих поставила друго заглавие: „Гражданите ще продължат да плащат за правния нихилизъм на управляващите“. Основанието ми е поредното решение на Европейския съд по правата на човека, в което е установено нарушение по сходен казус. Този път „нарушителят“ е Министерството на земеделието в лицето на всичките му министри, изредили се в периода 2006-2017 г. На 25 януари 2018 г. Европейският съд установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по делото Chorbov v. Bulgaria(Application no. 39942/13).
Европейският съд: „Задължение на държавата е да гарантира, че окончателните решения срещу нейните органи, или юридически лица, или дружества, притежавани или контролирани от нея, се изпълняват без необосновано голямо забавяне“
На 18 януари Европейският съд по правата на човека постанови три решения, в които установи нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Това вече не е никаква новина, разбира се, но печалното и в трите дела е, че виновници за това са съответните
министри на образованието и науката през всички години от 2004 г. и до настоящия момент и столичният кмет (през периода 2005-2013). Случаите са повече от травиални – постановени решения в полза на физически лица, с които съответните институции отказват да се съобразят и да изплатят присъдените суми, и така – повече от 10 години.
На 13 юли Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото Velkova v. Bulgaria (Application no. 1849/08), в което установи нарушения на правото на справедлив процес по чл. 6§1 поради продължителното неизпълнение от страна на общинската администрация на гр. Кърджали на влязло в сила решение на националните съдилища, както и на чл. 1 от Протокол 1 заради продължителната процедура по приватизация по чл. 35, ал. 1 от ЗППДОбП (отм.). Той установи наред с това нарушения и на чл. 13 във връзка с с тези два текста от Конвенцията. В своя правен анализ на фактите Европейският съд за пореден път констатира твърде формалистичния подход на националните съдилища ( Административния съд на София-град и Върховния административен съд) при преценката им за конкретните имуществени и неимуществени вреди в процедурата по ЗОДОВ.
На 9 юни 2015 г. Европейския съд по правата на човека постанови две решения, в които установи нарушения на чл. 6§1 от Европейската конвенция. Общото между тях не е само това, че са свързани с проблемите на българската земеделска реституция. По-същественото и в двете е това, че българските власти в лицето на администрацията демонсрират правен нихилизъм и пренебрежение към задължителността на съдебните решения на българските съдилища. Така се стига и до осъдителните решения на Съда в Страсбург.
Решението на Съда по делото Stoyanov et Tabakov c. Bulgarie (Requête no 34130/04) е по повод пренебрегването от страна на администрацията на влезлите в сила решения на националните съдилища. То е свързано с предвидената облекчена процедура за приватизация от страна на наематели на обекти – общинска собственост.
Жалбоподателите са адвокати и от 1993 г. тяхната кантора се е помещавала в офис, собственост на общината. През февруари 1996 г. те отправят предложение до Общинския съвет на основание чл. 35, ал. 2 от ЗППДОбП /отм./ във връзка с възможността да закупят наетото помещение в качеството им на наематели.
Държавата е най-сериозният длъжник на бившите работници на “Плама”
Светла Маргаритова, PhD[1]
Историята на приватизацията на Плевенския нефтохимически комбинат прилича на много други както от близкото ни минало, така и от днес. През 1998 г. започва процедура по несъстоятелност на рафинерията, в която поредният собственик предлага оздравителен план и възобновяване на производството. През юли 1999 г. съдът по несъстоятелността одобрява предложения от длъжника оздравителен план, който влиза в сила след решение на Върховния касационен съд от април 2000 г. С решението за утвърждаване на плана съдът прекратява производството по несъстоятелност. В оздравителния план длъжникът се ангажира да погасява задълженията си в продължение на 35 години, през последователни разплащателни периоди от по 12 месеца. А “вземанията на работниците от “Плама” АД ще бъдат изплатени от търговска банка “Биохим” АД, като се заделят по 1 000 000 щ.д. от общата сума, платена по сметката на кредиторите в ТБ “Биохим” АД през разплащателни периоди 1,2,3.. . За изплащането им ще бъдат заделени и всички събрани суми по вземанията на “Плама” АД…” Производственият процес е възстановен на два пъти за по няколко месеца през 1999 г., после съоръженията остават на поддържащ режим.