Архив

Статии по ключова дума: ‘обзор на решенията на ЕСПЧ’

Дейността на Eвропейския съд по правата на човека през 2015 г.

7 февруари, 2016 Няма коментари

ESPCHНа 28 януари 2016 г. се проведе редовната   годишна пресконференция на Европейския съд по правата на човека.[1] На нея  г-н Гуидо Раймонди – председател на Съда,  представи отчет за работата на тази международна институция през 2016 г.[2] В своята реч той подчерта, че през 2015 г. Съдът се е произнесъл по над 45 000 жалби. Като голям успех и цел, която е била поставена за 2015 г., бе отбелязано, че проблемът с  натрупалите се висящи дела пред едноличен съдия е бил решен и към настоящия момент те са едва 3 250. Г-н Раймонди изрази оптимизъм, че висящите повтарящи се случаи, които са 30 500 и по същество съставляват ½ от всички висящи жалби,  ще бъдат по-ефективно решени, но отбеляза, че това зависи не само от техническите възможности на Съда, с каквито той разполага, а и от капацитета на отделните държави-ответници да се справят с тези случаи. Продължи към пълния текст »

Отчет на Европейския съд за дейността му през 2013

Annual Press Conference of the European Court of Human Rights.Conférence de presse annuelle de la Cour européenne des Droits de l'Homme.Дейността на Eвропейския съд по правата на човека през 2013 г.*

На 30 януари 2014 г. се проведе редовната   годишна пресконференция на Европейския съд по правата на човека.[1] Г-н Дийн Шпилман – председател на Съда,  представи основните данни от публикувания доклад за работата на тази международна институция през 2013 г.[2], както и статистическа информация  за натовареността на Съда по броя жалби, постъпващи от отделните държави. В отчета си той с удовлетворение отбелязва, че 2013 г. е забележителна за Съда, тъй като продължава тенденцията за спад на жалбите с 22 % и към края на 2013 г. техният брой  възлиза на 99 900. Продължи към пълния текст »

РЕШЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ – РАВНОСМЕТКАТА ЗА 2013 г.

european court human rightsОбща характеристика

За разлика от предходните три години видимата част от работата на Съда по отношение на българските жалби е доста по-скромна, защото постановените решения – както по основателност, така и по допустимост, са двойно по-малко. Не се наемам да бъда съдник на тази международна институция, нито познавам нещата „от кухнята“, за да дам обяснение за причинитe за намалелия брой приключили производства. Вероятно, ако Съдът периодично представяше информация на сайта си и за явно недопустимите жалби, решени от едноличен съдия по отделни държави, тогава бихме могли да добием по-пълна представа за натовареността в неговата работа. Продължи към пълния текст »

Българските жалби в Страсбург за периода януари-юли 2013

large pile of cases are sitting unattendedСтатистическа информация за движението на българските жалби за първото полугодие на 2013 г.*

Периодът, в който Европейският съд не заседава и не постановява решения, се оказа подходящ за изготвянето на междинен баланс относно броя на постъпилите  жалби за първото полугодие по отделни държави  и какво е движението по тях. Тя може да се види на следната страница: http://www.echr.coe.int/Documents/CP_Bulgaria_FRA.pdf Анализът им за мен е донякъде смущаващ, макар че това зависи от гледната точка. Вероятно от „камбанарията“ на самия Съд са твърде доволни, защото след влизането в сила на Протокол 14 и активното включване на едноличен съдия в работата на Съда, броят на приключилите жалби рязко се увеличава. При това тенденцията е такава, че вероятно до края на годината   окончателно приключените жалби ще бъдат между 50 и 100% повече, отколкото за 2012 г. Какво лошо може да има в това работата на Съда да се ускори? Въпросът е в това, че става въпрос за прекратяване производството по жалбите, поради обявяването им за недопустими. Ето за пример само няколко цифри: Продължи към пълния текст »

Дейността на Европейския съд по правата на човека през 2012 г.

Европейски съд за правата на човека – отчет за 2012 г.

На редовната годишна пресконференция на Европейския съд по правата на човека, проведена на 24 януари 2013 г., неговият председател – г-н Дийн Шпилман представи основните данни от публикувания доклад за работата на Съда през 2012 г.[1], както и статистическа информация  за натовареността на Съда по броя жалби, постъпващи от отделните  държави.  [2] В своя отчет той с удовлетворение отбелязва, че 2012 г. е забележителна за Съда поради няколко причини. На първо място, за пръв път от много години насам е прекъсната тенденцията на непрекъснато увеличаване  на броя на жалби. Ако към началото на 2012 г.  висящите жалби са били 151 600, то в края на същия период те  са намаляли с около 16 % и са  128 100 (виж графика N 1). Продължи към пълния текст »

Анализ на статистическата инфoрмация за регистрираните жалби и постановените решения от Европейския съд по правата на човека

Статистика за работата на Европейския съд за 2011-2012

В годишния доклад на Европейския съд за правата на човека, в който са публикувани статистическите данни за 2011 г.,  е отбелязано, че само за  изминалата 2011 г. са били регистрирани 64 500 жалби, от които 73,3 % са били насочени към едноличен съдия, поради идентифицирането им като недопустими, а останалите 26,7% са били разпределени на отделение или комитет. След едно покачване на общо регистрираните жалби в края на лятото до 160 200, общият им  брой в края на годината намалява с 5% и възлиза на  151 600.[1]

За анализирания период сред най-големите страни – „донори“ на жалби  се нарежда Русия с дял от 26,6%, следвана от Турция – 10,5%, Италия – 9,1%, Румъния – 8,2%, Украйна – 6,8%, Сърбия – 4,5%, Полша – 4,2%, Молдова – 2,8%, България – 2,7% и Великобритания – 2,4%.  Жалбите на останалите 37 държави общо формират дял по-малък от този на Русия – 22,4%. Информацията  към края на  първото тримесечие на 2012 г., отразена в графика № 1, сочи, че ситуацията почти не  е претърпяла съществени промени  и класацията се запазва, като разместванията за отделните страни са между 0,5 и 1%.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         Графика № 1[2] Продължи към пълния текст »

Обзор на решенията от 2011 г.

23 декември, 2011 Няма коментари

РЕШЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ – РАВНОСМЕТКАТА ЗА 2011  г.[1]

             През отминаващата 2011 г. Европейският съд постанови 62 решения по основателността на 73 жалби, депозирани срещу Република България.[2] В тази цифра не се включват решенията, с които са одобрени приятелски споразумения или едностранни декларации на Правителството (в случаите, когато  то изразява готовност по своя инициатива да признае допуснатото нарушение и да изплати обезщетение) – и в двете хипотези те са по повод констатирани нарушения на правото на справедлив процес в разумен срок и липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита, както и такива, с които жалбите са обявени  за изцяло или частично недопустими или производството е прекратено поради липса на комуникация с жалбоподателя. Продължи към пълния текст »

Анализ на практиката на Съда по български дела за 2010 г.

Годишна пресконференция на председателя на Европейския съд за правата на човека Пресцентърът на Европейския съд по правата на човека съобщи, че днес – 27 януари, се е състояла пресконференция, на която председателят на Съда е декларирал пред журналистите, че реформите в Съда ще продължат и през 2011 г., като първата равносметка ще бъде направена още на предстоящата конференция  в Измир, Турция, която ще се проведе на 26 и 27 април.

Жан Пол Коста е изтъкнал, че обемът на новите  жалби е нараснал със 7 % през 2010 г., а общият им брой – т.е. с тези, които вече са били регистрирани от предишни години, е нараснал на 16 %.  Той е изразил своята загриженост по повод многобройните молби за привременни мерки, отправяни по повод исканията за предоставяне на убежище и имиграцията. Около 3 600 решения са били постановени по повод подобни искания, което сочи на едно увеличение от 53 %.

Председателят на Европейския съд по правата на човека е оповестил и други конкретни  данни за работата на Съда през 2010 г. Според изнесената информация, към 1 януари 2011 г. броят на жалбите възлиза на 139 650, като повече от половината се падат на четири държави: Русия  – 28,9%,  Турция – 10,9%, Румъния – 8,6 %, Украйна – 7,5. След тях се нареждат Италия – 7,3%, Полша – 4,6%, Молдова – 2,5 %, а на три държави –  България, Сърбия и Словения се падат по 2,5 %. Общо жалбите от изброените държави съставляват повече от 2/3 от всички регистрирани жалби.

Около 1/3 от всички констатирани нарушения са във връзка с правото на справедлив процес ( чл. 6), 52 % от решенията установяват нарушения на правото на свобода и сигурност и на справедлив процес (чл. 5 и 6), а в около 1/5 от случаите визират най-тежките нарушения на Конвенцията – правото на живот и забраната за изтезания.

Къде сме ние? От общо 1348 български жалби, разпределени на една от формациите на Съда (комитет, отделение, едноличен съдия), 595 са обявени за недопустими или прекратени (поради сключени приятелски споразумения между страните или направени едностранни декларации, с които Правителството  признава нарушението). Броят на постановените решения е 81, като по този показател България се нарежда на шесто място (след Италия, Португалия, Русия, Турция и Украйна).

 

РЕШЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ – РАВНОСМЕТКАТА ЗА 2010 г.

През отминалата  2010 г. Европейският съд постанови 81 решения по основателността на жалби, депозирани срещу Република България. Продължи към пълния текст »

Информация относно решения на Съда в Страсбург и Съда в Люксембург

Електронен бюлетин

От началото на месец септември  Фондация „Български адвокати за правата на човека“ започна да подготвя електронен бюлетин „Съдебна практика по правата на човека“, в който представя накратко резюмета на постановени решения на Европейския съд по правата на човека не само срещу България, но и срещу други страни-членки на Съвета на Европа, а  така също и на съда на Европейския съюз в Люксембург . Продължи към пълния текст »