През 2019 г. Европейският съд постанови едва 19 решения по съществото на спора срещу България, от които – две за определяне на справедливо обезщетение по чл. 41[1] (т.е. основните решения, в които е установено нарушение, са от предходна година, но Съдът е преценил, че въпросът за размера е спорен и е дал възможност на страните да се споразумеят или поне да представят допълнителни аргументи в подкрепа на тезите си, въз основа на които той да вземе окончателното решение). Така се очертава една неблагоприятна тенденция на непрекъснато намаляване броя на решенията, ако сравним отиващата си 2019 с предходните години. През 2016 решенията бяха 37[2], през 2017 – 39[3], през 2018 – 29[4], а сега – 19.
На 24 януари се проведе традиционната годишна пресконференция, на която председателят на Европейския съд за правата на човека г-н Гуидо Раймонди направи кратък отчет за дейността на Съда през изминалата 2018 г. Той отбеляза, че практически броят на висящите жалби към 31 декември 2018 г. е почти същият, както и през предходната 2017 г. – 56 350 срещу 56 250. Но през 2017 г. много повече жалби са били обявени за недопустими или заличени (най-вече срещу Турция и Русия), което вероятно е допринесло да намалее като цяло притокът на нови жалби от тези държави.
В края на миналата седмица официално бе дадено началото на новата съдебна година за Европейския съд по правата на човека. В тази връзка освен редовната пресконференция, на която Председателят на Съда – г-н Гуидо Раймонди представи кратък обзор на работата на Съда, поясни причините за по-голямата му натовареност и средствата, чрез които той се е справил с тези предизвикателства, бяха публикувани и официалните статистически данни. В тях освен обобщение за дейността на Съда бе представена и детайлна информация за всяка една отделна държава член на Съвета на Европа – колко жалби са постъпили, колко решения, по кои текстове са установени нарушения и т.н. Тази информация е достъпна на страницата на самия съд.
Но тя се нуждае и от компетентна интерпретация, а не всеки умее „да чете цифри“. За втора поредна година установявам, че журналистът от в-к „Сега“ Светослав Терзиев не разполага с нужните умения, но пък търси ефектни заглавия (може би, за да привлече по-голяма аудитория, не знам). Твърдя обаче, че поставянето на България в някаква „черна класация“ без основание не е професионално.[1]
От началото на 2016 г. до настоящия момент Европейският съд постанови немалко решения, в които наред с основните оплаквания по различни текстове на Конвенцията бяха повдигнати и оплаквания за нарушаване на забраната за дискриминация (по чл. 14) . Практиката е изключително разнообразна.
Тази година пресслужбата на Европейския съд по правата на човека представи междинните статистически данни относно движението на жалбите в Европейския съд в твърде обобщен вид без да даде детайлна информация за всяка една отделна държава. Все пак и от нея могат да се извлекат някои интересни данни, както и да се направят известни изводи. Като цяло се отбелязва спад с 6% на депозираните жалби и с 15 % – на висящите, чийто общ брой възлиза на 84 850. Радващото е, че страната ни е изпаднала от „класацията“ на първите 10 държави, които създаваха най-много работа на Европейския съд.
Министерството на правосъдието започна издаването на тримесечен бюлетин с резюмета на постановените решения на Европейския съд по правата на човека срещу България – както тези по основателност, така и тези по допустимост. Той е разработен в рамките на проект № 3 „Укрепване на националните компенсаторни мерки за обезщетяване при твърдени нарушения на Конвенцията за правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и капацитета за изпълнение на решенията на Европейския съд за правата на човека”, с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014г. с безвъзмезден грант по Програмна област 31 Повишаване на капацитета и изграждане на сътрудничество в съдебната система.
На 30 октомври се проведе кръгла маса, на която бяха представени резултатите от двугодишното проучване на Фондация „Български адвокати за правата на човека“. То бе осъществено в рамките на проекта “Усъвършенстване на гаранциите за справедлив процес и ефективна защита от дискриминация в административното съдопроизводство”, финансиран по програма “Rule of law South East Europe”/Върховенството на закона за Югоизточна Европа“/ на фондация “Конрад Аденауер”