E.S. v. Romania and Bulgaria (no 60281/11),19 July 2016 Жалбоподателката е румънска гражданка. Тя повдига оплакване по чл. 8 срещу двете държави по повод неадекватните според нея действия по повод отвличането на дъщеря й от нейните баба и дядо по бащина линия и невъзможността тя да бъде върната обратно, както и да бъде изпълнено решението на румънския съд от страна на българските власти. През ноември 20004 г. жалбоподателката ражда дете от приятеля си, който е български гражданин, докато двамата…
Osso v. Bulgaria(Application no. 51056/21)
Жалбата е по повод процедурата и продължителността на производство по Хагската конвенция за връщане на дете в страната на неговото обичайно местопребиваване.
През 2014 г. жалбоподателят (италиански гражданин) се жени за българска гражданка в Обединеното калство, където им се ражда син. През 2017 г. семейството се премества в Швейцария. През юли 2019 г. майката, която е с детето на почивка в България, информира съпруга си, че няма да се върне в Швейцария. На 25 юли 2019 г. бащата прави искане за връщане на детето по Хагската конвенция.
Kukavica v. Bulgaria(Application no. 57202/21)
Жалбата е по повод отвличането на дете и отказа на българския съд да разпореди незабавното му връщане в страната на неговото обичайно местопребиваване.
През август 2018 г. жалбоподателят, който е хърватски гражданин, се жени за българката В.К. , която ражда момиченце през октомври с.г. Те живеят в Германия. През декември 2019 г. семейството пристига в България и малко по-късно майката информира жалбоподателя, че няма да се завърне в Германия. Той се връща сам обратно. На 17 март 2020 г. жалбоподателят прави искане за връщане на детето на основание Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и се позовава едновременно и на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и въпроси, свързани с родителската отговорност („Регламент Брюксел II бис“).
A et autres c. Bulgarie (Requête no 28383/20), 9 mai 2023
Решение на Комитет
Жалбоподатели са майка (А) и двамата й синове, които по време на събитията са на седем и дванадесет години. В хода на бракоразводното производство между нея и бащата (Х), съдът на щат Флорида издава заповед, по силата на която разрешава на последния да заведе децата в България от 30.12.2018 до 7.01.2019 г. На родителите е забранено след тази дата да пътуват извън САЩ без съдебно разрешение или споразумение между двамата. Децата не са върнати при майката в посочения срок, поради което съдът разпорежда връщането им и предоставя пълно попечителство на майката, като спира всички права за посещение на бащата. На 4 февруари А подава молба до властите на САЩ за връщане на синовете й на основание Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. (относно гражданските аспекти на международното отвличане на деца), след което пристига в България през март 2019 г. На 4 април българското Министерство на правосъдието препраща искането по Хагската конвенция на СГС. Решението, с което то е уважено, е постановено на 9 август, но е съобщено на страните на 09.09.2019 г. (поради съдебната ваканция). То е обжалвано от бащата пред Софийския апелативен съд, който отлага няколко пъти делото поради забавеното изготвяне на психологическата експертиза. Окончателното решение на САС, с което жалбата на бащата е отхвърлена, е постановено на 30 декември 2019 г.
Българските съдилища са били длъжни да действат с по-голямо усърдие и по-бързо да признаят решението на румънския съд за предоставяне на родителски права с оглед продължителното разделяне на майката от малолетното й дете и невъзможността за установяване и поддържане на връзката между двете.
Това е заключението на Европейския съд в решението му, постановено на 19 юли 2016 г. по жалба, насочена срещу България и и Румъния.
Полските съдилища неправомерно са отказали да върнат дете в Обединеното кралство, защото неговата майка не е желаела да живее там. Така те са нарушили чл. 8 (правото на неприкосновеност на личния и семеен живот) от Европейската конвенция за защита правата на човека.
Това е единодушното заключение на съдиите от четвърта секция на Европейския съд по правата на човека в постановеното от него решение на 1 март 2016 г. по жалбата на K.J. v. Poland (№ 30813/14).