На 27 януари 2015 г. Европейският съд по правата на човека постанови своето поредно пилотно решение срещу България. Този път то е свързано с лошите материални условия в местата за изтърпяване на наказанията и следствените арести. Решението е внушително по своя обем от 148 страници, включващи две приложения – резюмета на практиката на българските административни съдилища по приложението на чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с предявени искове от лишени от свобода за лоши условия в затворите и второ – списък на постановените вече решения по подобни казуси.
По информация на прес службата на Европейския съд за правата на човека от 27 октомври т.г. разглеждането на всички жалби, по които са повдигнати оплаквания по чл. 3 (забрана за нечовешко и унизително третиране) и чл. 13 (липса на ефективно вътрешноправно средство за защита) във връзка с лошите условия в местата за задържане под стража и изтърпяване на наказанието лишаване от свобода ще бъде отложено до евентуалното приемане на пилотно решение.
ПЪРВИ „ПИЛОТНИ” РЕШЕНИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
На 10 май Европейският съд по правата на човека постанови първите две решения, които произтичат от промените, включени в Конвенцията след влизането в действие на Протокол № 14 на 1 юни 2010 г. [1]Тези решения са наречени „пилотни”, тъй като с тях не само се установява нарушение на отделни текстове на Конвенцията – в конкретния случай на чл.6§1 в неговия грaждански и наказателен аспект и на чл. 13, но на правителството е поставен срок от 12 месеца, в който то да създаде механизъм, за да избегне наличието на повтарящи се нарушения във връзка с продължителността на гражданското и наказателното производство, а когато това е невъзможно – да предвиди съответните способи за обезщетяване на гражданите, пострадали от тях.