Tag

позитивни задължения

Browsing

Днес Европейският съд по правата на човека обяви своето решение по две жалби, обединени за общо разглеждане, депозирани от  56 лица – Paketova and Others v. Bulgaria (Applications nos. 17808/19 and 36972/19).

Той установи нарушение на правото на неприкосновеност на жилището, на личния и семеен живот, защитени от чл. 8 във връзка с чл. 14 – забраната за дискриминация, тъй като констатира, че всички мерки, предприети по отношение на тях, в резултат на които те са били принудени да напуснат домовете си, били са възпрепятствани да се върнат в тях и са били подложени под угрозата за физическа и духовна разправа, са били на етническа основа. Упреците за незипълнение на позитивните задължения на държавата са насочени към полицията, прокуратурата (както тази в Пловдив, така и ВКП), административните съдилища и в известна степен към самия   министър на отбраната по това време и зам.-министър председател (Кр.Каракачанов – бел.моя) порадих неговите непремерени публични изявления.  В отделни свои аспекти делото наподобява това на   Yordanova et autres v. Bulgaria (Application no.  25446/06, 24 April 2012)

То е класифицирано  във второ ниво по значимост, което идва да подчертае, че повдигнатите  в него въпроси са особено съществени и закслужават специално внимание от страна на властите.

На 16 февруари Европейският съд постанови две решения, в основата  на които са непремерени публични изявления и публикации на българския политик Волен Сидеров срещу еврейската и ромската общности, които имат ярко изразен враждебен и дискриминационен характер. В настоящата публикация ще бъдат представени резюмета на всяко едно от тях. Това са решения по делата Behar and Gutman v. Bulgaria (Application no. 29335/13)и Budinova and Chaprazov v. Bulgaria   (Application no12567/13).

По-долу ще бъдат представени резюмета на двете решения.

На 20 февруари 2020 г. Европейският съд постанови две решения, в които установи нарушения на чл. 2 и 3(по едната) и чл. 3 и 8 (по другата)жалба.  И в двата съдебни акта е изрично отразено, че Съдът разглежда жалбите с приоритет (те са регистрирани през 2018 г.). Това е индикация за важността на проблемите, които се засягат в тях и същевременно – сигнал към властите да предприемат необходимите действия, за да променят практиката и/или законодателството си. В случая това е важно, тъй като и в двете жалби се повдигат въпроси, които вече са били разглеждани от Съда нееднократно. В следващото изложение ще бъде представено резюме само на първото от тях, тъй като по второто бе публиувана подробна информация от страна на Българския Хелзинкски комитет – Y v. Bulgaria (Application no. 41990/18)

Решението по делото M.A. and Others v. Bulgaria(Application no. 5115/18) е свързано с експулсирането на чужденци . Цяла група дела от такъв характер, обединени от водещото сред тях –   C.G. and Others v. Bulgaria, се намират под засилена процедура на наблюдение от страна на Комитета на министрите(тук са включени и следните дела : Auad c. Bulgarie; M. and Others v. Bulgaria; Gapaev end Others vBulgaria, Kurilovich and Others v.  Bulgaria, M.M. v.  Bulgaria.) През март 2019 г. , на 1340-тото заседание на Комитета на министрите  на Съвета на Европа, проведено на 12-14 март 2019 г. , относно тази  група  отново бе отбелязано, че липсва какъвто и да било напредък в преодоляването на редица проблеми, които са от комплексен характер. На 10 октомври 2019 г. последва ново осъдително решение, повдигащо   същите  проблем – O.D. c. Bulgarie (жалба № 34016/18) . На Правителството бе даден срок до  1 декември 2019 г. да представи конкретна информация за подготовката на изменения в законодателството, както и примерен график на приемането му. Правителството е представило своя план за действие, който все още не е получил оценката на Комитета на министрите.Очертава се сериозен структурен проблем,който изисква  усилията на институциии от трите власти,за да бъдат избегнати и за в бъдеще подобни нарушения.

На 17 януари 2019 г. Европейският съд постанови решение по горната жалба, в което не  установи нарушения по оплакванията на жалбоподателите. Забележителна е бързината, с която е решен този спор на фона на не особено бързото правосъдие от тази международна юрисдикция предвид нейната свръх натовареност – за по-малко от три години от датата на регистриране на жалбата. Вероятно Съдът е преценил, че тя следва да бъде разгледана с приоритет, като е преценил наред с това, че по проблемите, които повдига, тя следва да бъде класифицирана във второ ниво по важност.