Tag

право на обжалване на задържането

Browsing

Mehmedali c. Bulgarie (Requête no 69248/01)) , решение от 5 юни 2008 На 7 февруари 2001 година, жалбоподателят е бил арестуван и обвинен за това, че е придобил и съхранява наркотици. Той останал в ареста до 26 юни 2001 г., когато била постановена осъдителната присъда. В този период жалбоподателят депозирал неколкократно молби за промяна на мярката за неотклонение, разглеждани на две инстанции. При едно от сезиранията с жалба срещу определението на окръжния съд Пловдивският апелативен съд, като оставил…

Marin Yosifov c. Bulgarie(Requête no 5113/11), 13 octobre 2020 Към  датата на събитията, описани по-долу, жалбоподателят е кмет на Садово. През декемвври 2009 г. прокуратурата в Пловдив започва досъдебно производство срещу Х за пасивен подкуп по повод искания за заплащане на незаконни комисионни от служители на общината във връзка с възлагането на обществени поръчки. На 30 юни 2010 г. между 9.30 и 13.00 часа полицията извършва претърсвания в канцелариите на общината и изземва известна сума…

Това е изводът, който може да бъде направен след постановеното на 14 май решение по делото Bayrakov v. Bulgaria , свързан с липсата на право на обжалване на решението на районния съд при налагането на мярка „задържане в поделенията на МВР за срок  до 25 дни“ на осн. чл. 34 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. От приемането на закона през 2004 г. и до 2018 г. цитираната разпоредба забранява на санкционираните лица да обжалват наложените им административни санкции. Дори и след март 2011 г. , когато с решение № 3/2011 г. Конституционният съд обяви за противоконституционна аналогична разпоредба, съдържаща се в чл. 6 на Указа за борба с дребното хулиганство(ДВ, бр. 38), почти всички съдилища, вкл. и ВКС, не допускаха до възобновяване (или до касация) жалби във връзка с постановените мерки задържане  в поделенията на МВР, тъй като приемаха, че това решение е неотносимо към аналогичната разпоредба на Закона за опазване на обществения ред. За националните съдилища решенията на Европейския съд имат „еднократно действие“ – т.е. те важат и са относими само за конкретния случай, а не и за други, подобни.