Dimitrov and Others v. Bulgaria(Application no. 77938/11), 1 July 2014 Жалбата е по повод смъртта на български гражданин, настъпила по време на задържането му при полицейска операция. Родителите, детето и жената, с която е живеел на съпружески начала, повдигат оплаквания по чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията. На 10 ноември 2005 г. регионалното звено за борба с организираната престъпност в Благоевград получава заповед да задържи пострадалото лице, за което е имало сведения, че е…
Dimitrov and Others v. Bulgaria(Application no. 77938/11), 1 July 2014 Жалбата е по повод смъртта на български гражданин, настъпила по време на задържането му при полицейска операция. Родителите, детето и жената, с която е живеел на съпружески начала, повдигат оплаквания по чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията. На 10 ноември 2005 г. регионалното звено за борба с организираната престъпност в Благоевград получава заповед да задържи пострадалото лице, за което е имало сведения, че е…
Anzhelo Georgiev and Others v. Bulgaria (Application nо № 51284/09),30 september 2014 Жалбоподателите са петима български граждани от гр. Варна – собственик, служители и консултант на дружество-интернет доставчик. На 16 юни 2008 г. Районната прокуратура в гр. Варна образува производство срещу неизвестен извършител във връзка с извършено продължавано престъпление по чл. 172а, ал. 1 от НК поради разпространението на материали, нарушаващи интелектуалната собственост, чрез използване сървърите на дружеството в периода януари – май 2008 г.…
Case of Anguelova v. Bulgaria(Application no. 38361/97), 13 June 2002 Жалбата е по повод смъртта на 17-годишен младеж, настъпила след задържането му в полицейското управление в Разград по повод подозрение за извършени кражби. Съдът установява нарушение на материално-правните аспекти на чл. 3 поради това, че преди смъртта си пострадалият е бил малтретиран от полицията и Правителството не е дало задоволителни обяснения за причините за получените наранявания (извън тези, причинили смъртта).»Тези наранявания са сочели на нечовешко отнасяне, надхвърлящо предвидения в…
На 21 януари 2016 г. Европейският съд за правата на човека постанови решение, в което установи три самостоятелни нарушения на чл. 3 от Конвенцията по делото Boris Kostadinov v. Bulgaria (Application no 61701/11), свързани с неправомерна употреба на сила от страна на полицията и неефективност на проведеното разследване по повод оплакванията на жалбоподателя срещу незаконните действия при задържането му и упражненото насилие срещу него.
На 19 май 2015 г. Европейския съд за правата на човека постанови решение по жалбата на българските граждани Петков и Пърнаров[1], в което установи нарушение на чл. 3 (забрана за изтезание, нечовешко и унизително третиране) във връзка с неправомерната употреба на сила и липсата на ефективно разследване.
На 30 септември Европейският съд ще обяви две свои решения по жалби, депозирани от български граждани.
В първата от тях – Anzhelo Georgiev et autres c. Bulgarie (жалба № 51284/09) петима български граждани повдигат оплаквания за неоправдано използване на сила от страна на полицията при извършването на обиск и изземване на компютърни конфигурации от офис на търговско дружество, чиито служители са жалбоподателите .
На 1 юли 2014 г. Европейският съд по правата на човека постанови решението си по делото Dimitrov and Others v. Bulgaria /по повод смъртта на Ангел Димитров, известен с името Чората/. Жалбата е депозирана след приключване на делото окончателно пред ВКС през 2011 г., през декември 2011 г. и половин година по-късно – през юли 2012 г. Съдът преценявайки, че тя следва да бъде разгледана с приоритет, я изпраща на Правителството, като му задава поредица от въпроси, свързани със спазването на процедурните гаранции на чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията. В рамките на две години е разменена цялата кореспонденция между страните, така че в рекордно кратък срок – само за 2 години и половина Европейският съд постанови своето решение. Тази бързина едва ли е случайна. Чрез нея вероятно Съдът иска да обърне внимание на властите в няколко насоки. На първо място, че съществува сериозен повтарящ се /или наречен още структурен проблем/ относно прекомерната употреба на сила при задържането на лица и липсата на ефективно разследване, което да доведе до отговорността на полицейските служители, които си позволяват да нарушават националното законодателство безнаказано и дори в известна степен мълчаливо /а понякога и явно/ подкрепяни от своите началници. На втора място – националният съд не е склонен да спазва стандартите, установени от Европейския съд относно процесуалните аспекти на чл. 2 и чл. 3