На 21 януари 2016 г. Европейският съд за правата на човека постанови решение, в което установи три самостоятелни нарушения на чл. 3 от Конвенцията по делото Boris Kostadinov v. Bulgaria (Application no 61701/11), свързани с неправомерна употреба на сила от страна на полицията и неефективност на проведеното разследване по повод оплакванията на жалбоподателя срещу незаконните действия при задържането му и упражненото насилие срещу него.
На 19 май 2015 г. Европейския съд за правата на човека постанови решение по жалбата на българските граждани Петков и Пърнаров[1], в което установи нарушение на чл. 3 (забрана за изтезание, нечовешко и унизително третиране) във връзка с неправомерната употреба на сила и липсата на ефективно разследване.
На 30 септември Европейският съд ще обяви две свои решения по жалби, депозирани от български граждани.
В първата от тях – Anzhelo Georgiev et autres c. Bulgarie (жалба № 51284/09) петима български граждани повдигат оплаквания за неоправдано използване на сила от страна на полицията при извършването на обиск и изземване на компютърни конфигурации от офис на търговско дружество, чиито служители са жалбоподателите .
На 1 юли 2014 г. Европейският съд по правата на човека постанови решението си по делото Dimitrov and Others v. Bulgaria /по повод смъртта на Ангел Димитров, известен с името Чората/. Жалбата е депозирана след приключване на делото окончателно пред ВКС през 2011 г., през декември 2011 г. и половин година по-късно – през юли 2012 г. Съдът преценявайки, че тя следва да бъде разгледана с приоритет, я изпраща на Правителството, като му задава поредица от въпроси, свързани със спазването на процедурните гаранции на чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията. В рамките на две години е разменена цялата кореспонденция между страните, така че в рекордно кратък срок – само за 2 години и половина Европейският съд постанови своето решение. Тази бързина едва ли е случайна. Чрез нея вероятно Съдът иска да обърне внимание на властите в няколко насоки. На първо място, че съществува сериозен повтарящ се /или наречен още структурен проблем/ относно прекомерната употреба на сила при задържането на лица и липсата на ефективно разследване, което да доведе до отговорността на полицейските служители, които си позволяват да нарушават националното законодателство безнаказано и дори в известна степен мълчаливо /а понякога и явно/ подкрепяни от своите началници. На втора място – националният съд не е склонен да спазва стандартите, установени от Европейския съд относно процесуалните аспекти на чл. 2 и чл. 3