Tag

причини за недопустимите жалби

Browsing

Статистика за работата на Европейския съд за 2011-2012

В годишния доклад на Европейския съд за правата на човека, в който са публикувани статистическите данни за 2011 г.,  е отбелязано, че само за  изминалата 2011 г. са били регистрирани 64 500 жалби, от които 73,3 % са били насочени към едноличен съдия, поради идентифицирането им като недопустими, а останалите 26,7% са били разпределени на отделение или комитет. След едно покачване на общо регистрираните жалби в края на лятото до 160 200, общият им  брой в края на годината намалява с 5% и възлиза на  151 600.[1]

За анализирания период сред най-големите страни – „донори“ на жалби  се нарежда Русия с дял от 26,6%, следвана от Турция – 10,5%, Италия – 9,1%, Румъния – 8,2%, Украйна – 6,8%, Сърбия – 4,5%, Полша – 4,2%, Молдова – 2,8%, България – 2,7% и Великобритания – 2,4%.  Жалбите на останалите 37 държави общо формират дял по-малък от този на Русия – 22,4%. Информацията  към края на  първото тримесечие на 2012 г., отразена в графика № 1, сочи, че ситуацията почти не  е претърпяла съществени промени  и класацията се запазва, като разместванията за отделните страни са между 0,5 и 1%.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         Графика № 1[2]

На 5 юли 2011 г. Европейският съд обяви за недопустима жалба, депозирана от 292 български граждани, които се опитваха да докажат, че е нарушено правото им да изповядват своята религия, тъй като били насилствено отстранени от храма „Св.Анастасия“ във Варна от привърженици на патриарх Максим, а властите не предприели никакви действия, за да отстранят „окупаторите“ – Lambrin Dimchev Sotirov and Others v. Bulgaria