На 12 декември 2019 г. Европейският съд постанови поредното си решение, свързано с продължителността на процедурата по реституция на земеделски земи. Жалбата по делото Zikatanova and Others v. Bulgaria (Application no. 45806/11) вероятно бележи своеобразен „рекорд“ по многобройността на жалбоподателите си. В решението си Съдът потвърждава констатации и изводи, направени в предходни решения, които за пореден път открояват редица проблеми на недообмисления модел на земеделската реституция, заложени в самия закон.
Делото Ilieva and Others v. Bulgaria
На 3 февруари 2015 г. Европейският съд по правата на човека постанови своето решение по делото Ilieva and Others v. Bulgaria (Аpplication no. 17705/05). В него той препотвърди вече установената практика, съгласно която не е налице нарушаване принципа на правната сигурност, когато решението на национален съд в рамките на административната процедура по ЗСПЗЗ впоследствие бъде оспорено от трети лица, неучаствали в тази процедура, в самостоятелно гражданско производство.
Съдът обаче за пореден път констатира проблем във връзка с прекомерното забавяне на самия процес на реституция и поставянето на българските граждани в продължителна ситуация на несигурност дали ще получат реално земите си или компенсация в друга форма. До настоящия момент са постановени вече поне 10 подобни решения.
На 17 юни 2014 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение, което е свързано с процедурата по възстановяване на земеделски земи по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. В него той препотвърди практиката си, че процедурите пред поземлените комисии и ОСЗГ нямат обвързващо действие спрямо трети, неучастващи в тях страни, които имат правно основание да защитят правата си в самостоятелно производство. На тях не може да им бъде направено възражение, че е в сила ефектът res judiсata, тъй като няма съвпадение нито с оглед страните, нито с оглед предмета на първоначалния спор.