На 11 юни 2020 г. комитет от трима съдии постанови решение по делото Ugrinova and Sakazova v. Bulgaria(Application no. 50626/11), в което установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1. Дотук се стигна поради нежеланието на държавен съдебен изпълнител да предприеме необходимите действия, които са му вменени от закона и в продължение на цели седемнадесет години жалбоподателките не могат да влязат във владение на своя имот.
На 21 юни 2018 г. Европейският съд постанови три решения по десет български жалби – Mihalevi v. Bulgaria(Application no. 63481/11); Petrov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 31044/12 and 3 others);Gyoshev et autres c. Bulgarie(Requêtes nos 46257/11 et 4 autres), в които установи нарушения на различни текстове от Европейската конвенция за защита правата на човека.
В тях повдигнатите оплаквания са във връзка с нарушения, по които има предходни осъдителни решения срещу България. Ето защо Съдът е заседавал в състав от трима съдии. (т.н. комитет)
РЕЗЮМЕ НА РЕШЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО CASE OF PANAYOTOVA v. BULGARIA
(Application no. 27636/04)
Жалбата е свързана с реституция на недвижим имот, извършена на основание чл. 7 от ЗВСОНИ.
1. Изложението на фактите е направено в §§ 6-12 от решението. Жалбоподателката е притежавала апартамент от 67 кв.м. на една от централните улици вгр. София, който наследява след смъртта на родителите си през 1977 г. В това жилище те са били настанени в края на 40-те години като наематели. През 1967 г. общината им го продава.
През февруари 1993 г. е образувано гражданско дело за прогласяване нищожността на сделката за покупко-продажба на жилището. Делото е заведено на основание приетия през 1992 г. реституционен закон, който дава право на лица, чиито имоти са били национализирани през 40-те и 50-те години, да си възстановят собствеността, ако докажат по съдебен ред, че техните жилища са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове или чрез злоупотреба със служебно или партийно положение. В исковата молба е възпроизведен чл. 7 от ЗВСОНИ без да се конкретизира какви точно нарушения се претендира дa са извършени при сключването на сделката. Ищците конкретизират претенцията си три години след изтичане на едногодишния преклузивен срок за исковете по чл. 7
РЕЗЮМЕ НА РЕШЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО CASE OF TSONKOVI v. BULGARIA
(Application no. 27213/04)
Жалбата е свързана с реституция на недвижим имот, извършена на основание чл. 7 от ЗВСОНИ, но след удължаването на срока за предявяване на искове – през 1998 г.
1. Изложението на фактите е направено в §§ 6-13 от решението.
Жалбоподателите са брат и сестра, български граждани от гр. София.
През 1967 г. родителите им закупуват от общината жилището, в което са били настанени под наем от 1950 г. През 1994г. те даряват апартамента на децата си /жалбоподателите/, като си запазват пожизненото право на ползване върху него.