Делото VASIL HRISTOV v. BULGARIA
На 16 юни 2015 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение, в което за пореден път отбеляза, че съществуват сериозни проблеми във връзка с неефективното разследване на нарушения по чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията в случаите на причиняването на смърт или на унизително и нечовешко отношение и малтретиране.
В настоящата статия е направен анализ на действащото законодателство относно наказанието доживотен затвор без право на замяна, режима за неговото изтърпяване и възможностите за изменението му чрез института на помилването. Правната рамка е разгледана в светлината на стандартите, възприети от Европейския съд по правата на човека във връзка със съответствието му с чл. 3 от Конвенцията в най-новата му практика. Тя е пречупена през призмата на постановеното решение от Съда по делото Харакчиев и Толумов срещу България[1], в светлината на което се налагат промени в действащото законодателство и практика, поради несъответствието им на настоящия етап с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека.
По информация на прес службата на Европейския съд за правата на човека от 27 октомври т.г. разглеждането на всички жалби, по които са повдигнати оплаквания по чл. 3 (забрана за нечовешко и унизително третиране) и чл. 13 (липса на ефективно вътрешноправно средство за защита) във връзка с лошите условия в местата за задържане под стража и изтърпяване на наказанието лишаване от свобода ще бъде отложено до евентуалното приемане на пилотно решение.