На 11 април 2019 г. Европейският съд за правата на човека постанови решението си по делото Mariyka Popova et Asen Popov c. Bulgarie (no 11260/10) . В него беше повдигнато оплакване за нарушаване на правото на справедлив процес, и по-специално – на принципа на правната сигурност, поради установените противоречия в практиката на националните съдилища, което е довело до увреждане правата на жалбоподателите. Европейският съд не установи нарушение. Неговите аргументи са достатъчно сериозни и заслужават внимание, защото „справедливостта“ на съдебния акт в разбирането на голяма част от българските юристи същностно се разминава с тълкуването на тази международна юрисдикция. Би ми се искало особено тези колеги, които подготвят жалби до Европейския съд, да се запознаят с критериите, които Съдът е формулирал при преценката си в случаите, когато се натъкне на противоречие в практиката на националните съдилища при тълкуването и прилагането на националното законодателство. Тук „червената нишка“ е, че не същестува „право на установена съдебна практика“, тъй като това би означавало да не се търси никаква реформа или подобрение.
Ограниченията на касационното обжалване не нарушават правото на справедлив процес*
На 21 януари 2014 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по обединените за общо разглеждане три жалби – Valchev v. Bulgaria[1], Dzhanfezovi v. Bulgaria[2] и Todorov v. Bulgaria[3]. Както може да бъде установено, жалбите са съвсем скорошни, което означава, че Съдът е преценил, че трябва да бъдат разгледани с приоритет с оглед важността на въпросите, които поставят и за да може оттук нататък да се позовава на тях в практиката си по подобни казуси .
В своето решение Съдът постанови, че недопускането до касационен контрол не нарушава нито едно от изискванията на чл. 6§1 от Европейската конвенция. Това решение не е неочаквано или изненадващо. То е в унисон с неговата дългогодишна и добре установена практика по чл. 6§1 и цели да се пресекат всякакви опити за повдигане на подобни оплаквания за в бъдеще.