На 12 октомври 2021 г. Европейският съд за правата на човека оповести своето решение по горното дело, в което са установени нарушения на чл. 5§3, чл. 6§2 и чл. 13 във връзка с чл.6§2.
Нарушението на чл. 5§3 е свързано с прекомерната продължителност на лишаване от свобода на жалбоподателя Банев – от 6 декември 2018 г. до настоящия момент
В своето решение, постановено на 9 юни 2016 г. по делото Popovi c. Bulgarie (Requête no 39651/11) Европейският съд по правата на човека установи 5 основни и още толкова допълнителни нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Това е поредният случай, в който шумно афишираните полицейски акции за „разгрома“ на поредната „мафиотска структура“ и успеха в борбата с корупцията бяха развенчани и то (а може би благодарение на) от такава авторитетна международна институция, като Европейския съд по правата на човека.
Преди дни Европейският съд постанови пет решения срещу България, в които установи множество нарушения по различни текстове на конвенцията. За медиите впечатляващото беше преди всичко това – колко пари ще трябва да заплати държавата, т.е. българският данъкоплатец в тази връзка. Три от тези решения бяха свързани с непремерените публични изяви и интервюта часове след полицейските акции на един вътрешен министър :
Stoyanov et autres c. Bulgarie (n° 55388/10),
Alexey Petrov c. Bulgarie (n° 30336/10)
Petrov et Ivanova c. Bulgarie (n° 45773/10)
Това отсъди Европейският съд по правата на човека в своето решение по делото Slavov et autres c. Bulgarie (Requête no 58500/10), постановено на 10 ноември 2015 г.
Съдът установи наред с това, че в българското законодателство не се съдържат достатъчно гаранции срещу произвол при извършването на обиск и претърсване, което води до нарушаване на правото на 
неприкосновеност на жилището.
Жалбата е тясно свързана със събитията, свързани с т.н. операция „Медуза“, описани в жалба Gutsanovi c. Bulgarie, no 34529/10 в решението от 15 oктомври 2013.
В настоящата статия са анализирани основните проблеми на правото на справедлив процес в неговите наказателни аспекти, като те са пречупени през констатираните нарушения на Европейския съд преди всичко по български дела. Наред с това е направен опит за оценка и дали те са преодолени или и към настоящия момент съществуват все още „рискови зони.“ Последователно са разгледани въпросите относно: правото на независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона;юрисдикцията на съда и достъпът до съд по наказателни дела; правото на публично гледане на делото и публично произнасяне на решението; правото на справедлив процес в разумен срок, презумпцията за невинност, както и минималните права, предоставяни на лицата, срещу които е повдигнато обвинение.
