
Камарата на частните съдебни изпълнители се опита да обясни на обществото, че запорирането на социални плащания и обезщетения като част от тяхната работа по принудително събиране на вземанията, не било поради техен пропуск, а заради наличието на празнота в закона, тъй като забраната се отнасяла до „несеквестируемите вземания“. Частните съдебни изпълнители не можели предварително да знаят дали съответният длъжник няма банкова сметка, в която да му се превеждат такива суми – т.е. дали лицето не притежава суми, които да попадат в категорията на „защитените“. За мен това обяснение е доста неубедително и ще поясня защо.