Днес Европейският съд в Страсбург оповести своето решение по жалбата Stoyanov and Tabakov v. Bulgaria (n° 2) (application n o 64387/14). Тя е по повод упоритото нежелание на Общинския съвет в Пазарджик да се съобрази с решенията на националните съдилища да реализират докрай процедурата за приватизация по закона от 1992 г. (ЗППДОбП) и да продадат на двамата жалбоподатели офиса, който те са ползвали като адвокатска кантора, по преференциални цени.
Решението по допустимост по жалбата Симеон Сакскобургготски и други бе постановено на 20 март 2018 г. и в него бяха обединени за общо разглеждане три жалби, включващи не само Симеон Сакскобургготски и неговата сестра Мария Луиза Хробок, но и други петима наследници на Фердинанд. Жалбата на последните бе обявена за недопустима. Съдът допусна за разглеждане оплакванията по две жалби – №№ 38948/10 и 8954/17)
В решението от 7 септември 2021 г. Съдът хронологично проследява всички събития в исторически аспект от коронясването на Симеон II, през събитията след 1944 г. , приемането на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, решението на Конституционния съд от 1998 г. за обявяване противоконституционността на този закон и това от 2009 г. за мораториум върху разпореждането с имотите, за които жалбоподателите са претендирали, че са тяхна собственост, както и отписването на част от имотите от Областните управители и възстановяването им на „правоимащите“ жалбоподатели.
На 11 юни 2020 г. комитет от трима съдии постанови решение по делото Ugrinova and Sakazova v. Bulgaria(Application no. 50626/11), в което установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1. Дотук се стигна поради нежеланието на държавен съдебен изпълнител да предприеме необходимите действия, които са му вменени от закона и в продължение на цели седемнадесет години жалбоподателките не могат да влязат във владение на своя имот.
На 23 ноември Европейският съд постанови решение за справедливо обезщетение по делото Chengelyan and Others v. Bulgaria [1] Той присъди на жалбоподателите сумата от 462 000 EUR, съобразно наследствените им дялове.
Тези пари няма да бъдат заплатени от виновните длъжностни лица от Община Пловдив, нито от магистратите, защитили „публичния интерес“. Твърде често в подобни ситуаци имам усещането за професионална деформация в посока на силно проявено „етатистко виждане“ у магистратите, които са склонни да защитят държавния интерес в степен, която поставя съмнение тяхната блезпристрастност и независимост.
На 17 юни 2014 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение, което е свързано с процедурата по възстановяване на земеделски земи по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. В него той препотвърди практиката си, че процедурите пред поземлените комисии и ОСЗГ нямат обвързващо действие спрямо трети, неучастващи в тях страни, които имат правно основание да защитят правата си в самостоятелно производство. На тях не може да им бъде направено възражение, че е в сила ефектът res judiсata, тъй като няма съвпадение нито с оглед страните, нито с оглед предмета на първоначалния спор.
Решението Дечева и други срещу България – поредният упрек към съда
На 26 юни 2012 г. Европейският съд по правата на човека постанови три решения срещу България, но медиите насочиха вниманието си единствено върху това, което бе по повод жалбите на деветима работници на плевенската рафинерия „Плама“ – решението Христова и други (Requêtes nos 11472/04, 40590/08) . В него обаче просто бе констатирано едно повтарящо се нарушение, което вече бе установено три години по-рано – в решението Белев и други срещу България.[1] Тогава Европейският съд постанови, че държавата е нарушила позитивните си задължения, защото е създала пречки за изпълнение на влезлите в сила решения в полза на всеки един от жалбоподателите (по трудови спорове за присъждане на трудови възнаграждения и различни по характера си обезщетения). Със своите действия и бездействие тя е нарушила правото на справедлив процес и правото на собственост по отношение на 42-ма работници от „Плама“. В решението си от 26 юни Съдът изтъква, че не намира основания да промени своята позиция, изложена в цитираното по-горе решение и за пореден път установи същите нарушения.
Европейските измерения на българската реституция
/критичен преглед на практиката на Европейския съд по правата на човека по българските жалби/
Статията е публикувана в сп. “Правата на Човека”, бр.2 от 2007г., стр.31 –
Издание на Фондация “Български адвокати за правата на човека” в партньорство с Институт “Отворено общество” – София
Един от аспектите на защитата на правото на собственост, който попада в приложното поле на чл. 1 от Първия допълнителен протокол на ЕКПЧ, е свързан с реституцията. От началото на 90-те години на миналия век, след падането на комунистическите режими, в бившите социалистически страни бяха приети редица закони, целящи да възстановят собствеността върху имоти, национализирани след Втората световна война. Различните законодателни подходи доведоха и до различни правни последици за широк кръг от граждани. В тази връзка Европейският съд бе изправен пред предизвикателството да разрешава сложни казуси, възникнали при прилагането на реституционното законодателство в отделните страни.
Европейски съд по права на човека FIFTH SECTION CASE OF VLADIMIROVA AND OTHERS v. BULGARIA (Application no. 42617/02) JUDGMENT STRASBOURG 26 February 2009 This judgment will become final in the circumstances set out in Article 44 § 2 of the Convention. It may be subject to editorial revision. In the case of Vladimirova and Others v. Bulgaria, The European Court of Human Rights (Fifth Section), sitting as a Chamber composed of: Peer Lorenzen, President, Rait…