Chengelyan and Others v. Bulgaria (Application no. 47405/07),23 November 2017 Решение по чл. 41 – за справедливо обезщетение (реституционно производство по благоустройствените закони) Наследодателите на седемте жалбоподатели са притежавали недвижим имот с двуетажна къща в историческата част на гр. Пловдив. През 1966 г. тя е отчуждена по ЗПИНМ и на собствениците е заплатено обезщетение. След приемането на реституционния закон във връзка с възстановяване на имоти по градоустройствените закони през 1992 г. част от наследниците депозират молба…
Case of Stoycheva v. Bulgaria (Application no. 43590/04), 19 July 2011 Съдът намира нарушение на чл. 1 от Протокол 1 във връзка с успешно приключило в полза на жалбоподателите реституционно производство по Закона за възстановяване на собствеността върху някои имоти, одържавени на основание различните градоустройствени закони ((Закон за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС), тъй като влязлото в сила решение от 1997 г. не е било изпълнено.Съдът…
Affaire Marinov c. Bulgarie (Affaire no 36103/04), 15 Mars 2011 Реституция по ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. устройствени закони. Имотът на жалбоподателя в размер на 1879 кв.м. бил отчужден за обществени мероприятия през 70-те години, но мероприятието не било изпълнено. След приемането на реституционния закон той върнал получената като обезщетение сума и поискал възстановяване на имота, но в продължение на повече от 9 години не могъл нито да го ползва изцяло, нито да го…
Case of Decheva and Others v. Bulgaria (Application no. 43071/06),26 June 2012 /реституция по благоустройствените закони/ Наследодателят на жалбоподателите разполагал с дворно място с няколко сгради в Жеравна, което през 1968 г. е отчуждено и предоставено за нуждите на държавна туристическа агенция. След приемането на закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ през 1992 г. имотът е възстановен на жалбоподателите по съдебен път с решение на Върховния съд от…
Chengelyan and Others v. Bulgaria (Application no. 47405/07), 21 april 2016 Наследодателите на седемте жалбоподатели са притежавали недвижим имот с двуетажна къща в историческата част на гр. Пловдив. През 1966 г. тя е отчуждена по ЗПИНМ и на собствениците е заплатено обезщетение. След приемането на реституционния закон във връзка с възстановяване на собствеността, отчуждена по градоустройствените закони през 1992 г., част от наследниците депозират молба до кмета на града да им бъде възстановен имотът. Молбата им…
На 23 ноември Европейският съд постанови решение за справедливо обезщетение по делото Chengelyan and Others v. Bulgaria [1] Той присъди на жалбоподателите сумата от 462 000 EUR, съобразно наследствените им дялове.
Тези пари няма да бъдат заплатени от виновните длъжностни лица от Община Пловдив, нито от магистратите, защитили „публичния интерес“. Твърде често в подобни ситуаци имам усещането за професионална деформация в посока на силно проявено „етатистко виждане“ у магистратите, които са склонни да защитят държавния интерес в степен, която поставя съмнение тяхната блезпристрастност и независимост.
Решението Дечева и други срещу България – поредният упрек към съда
На 26 юни 2012 г. Европейският съд по правата на човека постанови три решения срещу България, но медиите насочиха вниманието си единствено върху това, което бе по повод жалбите на деветима работници на плевенската рафинерия „Плама“ – решението Христова и други (Requêtes nos 11472/04, 40590/08) . В него обаче просто бе констатирано едно повтарящо се нарушение, което вече бе установено три години по-рано – в решението Белев и други срещу България.[1] Тогава Европейският съд постанови, че държавата е нарушила позитивните си задължения, защото е създала пречки за изпълнение на влезлите в сила решения в полза на всеки един от жалбоподателите (по трудови спорове за присъждане на трудови възнаграждения и различни по характера си обезщетения). Със своите действия и бездействие тя е нарушила правото на справедлив процес и правото на собственост по отношение на 42-ма работници от „Плама“. В решението си от 26 юни Съдът изтъква, че не намира основания да промени своята позиция, изложена в цитираното по-горе решение и за пореден път установи същите нарушения.