Tilev c. Bulgarie (requêtе no 25051/02), 27 mai 2010
Жалбоподателят е имал сключен договор за аренда на земеделска земя, на която засадил зърнени култури, но договорът бил едностранно прекратен от МЗХП без уведомлението за това да е достигнало до него. Същевременно по разпореждане на министъра той бил отстранен от земеделските имоти, а фирмата, с която бил сключил договори за тези земи, разорала неговите посеви. Макар че съдът спрял заповедта за отстраняването му от владение и впоследствие да не било доказано, че жалбоподателят е получил уведомление за разваляне на договора, официалните институции отказали да го въведат във владение.
Съдебното производство по предявения от жалбоподателя иск за вреди по чл. 49 ЗЗД продължило 9 години, като в този период различните инстанции квалифицирали иска от такъв по чл. 49 ЗЗД на такъв по чл. 1 от ЗОДОВ, а ВКС първоначално приел, че правното основание е по чл. 49 ЗЗД, а в последващия си и краен съдебен акт – че отговорността в случая е договорна, поради което на жалбоподателя не му се дължи обезщетение.
Първото оплакване на жалбоподателя е , че е нарушено право му на достъп до съд, тъй като вътрешните органи не са изпълнили съдебното решение за отмяна на неговата евикция от двата парцела земеделска земя.
Съдът установява, че на 30 април 1999 г. жалбоподателят е бил отстранен от двата парцела, които е ползвал, със заповед на кмета на Тервел. Той оспорва законността на въпросната заповед, отменена с решение от 28 декември 1999 г. на Добричкия окръжен съд, което придобива окончателен характер на 15 февруари 2000 г. След тази дата жалбоподателят вече разполага с окончателно съдебно решение, което установява незаконността на евикцията му от двата парцела земеделска земя, които ползва. Той подава съответно молби към различни административни органи на изпълнителната власт на местно и централно равнище. Въпреки тези постъпки на жалбоподателя, съдебното решение остава неизпълнено в продължение на няколко години. Съдът счита, че бездействието на властите лишава от практически ефект окончателното решение на Добричкия окръжен съд, което е в полза на жалбоподателя. За отбелязване е също така, че претърпяват неуспех опитите на жалбоподателя да оспори пред административните съдилища отказа на властите да изпълнят решението. Главната причина за този неуспех е практиката на съдилищата, според която действията или бездействията на администрацията при изпълнение на съдебно решение не подлежат на никакъв съдебен контрол
Тези данни са достатъчни на Съда, за да стигне до заключението, че държавните органи не са изпълнили задължението си да приведат в изпълнение окончателното съдебно решение, като по този начин са лишили от практически ефект правото на жалбоподателя на достъп до съд.
Второто нарушение на чл. 6§1 е свързано с прекомерната продължителност на съдебното производство за обезщетение за вреди, започнало на 30 март 2000 г. и приключило на 6 ноември 2009 г. с решение на ВКС, макар че делото не е било с особена сложност.
Освен двете нарушения на чл.6§1 Съдът установява нарушение и на чл. 1 от протокол 1.
