Tilev c. Bulgarie (requêtе no 25051/02), 27 mai 2010
Жалбоподателят е имал сключен договор за аренда на земеделска земя, на която засадил зърнени култури, но договорът бил едностранно прекратен от МЗХП без уведомлението за това да е достигнало до него. Същевременно по разпореждане на министъра той бил отстранен от земеделските имоти, а фирмата, с която бил сключил договори за тези земи, разорала неговите посеви. Макар че съдът спрял заповедта за отстраняването му от владение и впоследствие не било доказано, че жалбоподателят е получил уведомление за разваляне на договора, официалните институции отказали да го въведат във владение.
Съдебното производство по предявения от жалбоподателя иск за вреди по чл. 49 ЗЗД продължило 9 години, като в този период различните инстанции квалифицирали иска от такъв по чл. 49 ЗЗД на такъв по чл. 1 от ЗОДОВ, а ВКС първоначално приел, че правното основание е по чл. 49 ЗЗД, а в последващия си и краен съдебен акт – че отговорността в случая е договорна, поради което на жалбоподателя не му се дължи обезщетение.
Съдът установява, че решението от 28 декември 1999 г., заедно с разпоредбите на член 51 от Закона за административното производство задължава властите да възстановят владението на жалбоподателя върху двата парцела или да го обезщетят по друг адекватен начин. Това решение е придобило сила на пресъдено нещо и Съдът е на мнение, че на властите е вменено задължение, което представлява достатъчно добре установено и изискуемо вземане за жалбоподателя, равностойно на притежание по смисъла на член 1 от Протокол № 1. Възраженията на ответното Правителство във връзка с прекратяването на договора за наем и обезщетяването на жалбоподателя с определена сума за неожънатата реколта не поставя под съмнение съществуването на „притежание”, попадащо под защитата на член 1 от Протокол № 1. Относно споменатото от Правителството обезщетение Съдът отбелязва, че вътрешните съдилища в крайна сметка са отхвърлили исковата претенция за обезщетение за вреди, като приемат, че не би могло да се търси отговорност от властите за вреди. Съдът констатира, че държавните органи не са изпълнили окончателното решение на Добричкия окръжен съд в полза на жалбоподателя от 28 декември 1999 г. Това неизпълнение представлява намеса в правото му на неприкосновеност на неговите притежания, както е указано в първото изречение от първия параграф на член 1 от Протокол № 1. Правителството не представя никакъв аргумент, който би могъл да оправдае тази намеса от гледна точка на въпросната разпоредба на Конвенцията. Поради това е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
