Tingarov and Others  v. Bulgaria(Application no. 42286/21 )

Решение на Комитет

Жалбоподатели са 8 лица, които излежават различни по продължителност присъди в Пазарджишкия затвор по време на Парламентарните избори на 4 април 2021 г. и 11 юли 2021 г. Те автоматично са били лишени от правото да участват в изборите поради наличието на законова забрана и затова повдигат оплакване, че е било нарушено правото им по чл. 3 от Протокол 1 на Конвенцията.

Съдът отбелязва, че законовата рамка за участието на затворници в изборния процес е разгледана подробно в решението му по делото Kulinski and Sabev v. Bulgaria (no. 63849/09, §§ 10 and 15, 21 July 2016). Той  констатира, че с решение на Конституционния съд от 18 октомври 2022 г. е било обявено за недопустимо искането на Министерския съвет за задължително тълкуване на чл. 42, ал. 1 от Конституцията, за да се преодолеят последиците от решението на Европейския съд по делото Kulinski and Sabev. Конституционният съд е приел, че това не може да се постигне чрез задължително тълкуване, тъй като разпоредбата е недвусмислена и неговите правомощия не се простират дотам, че да я изменя или разширява.

Правителството подчертава, че лишаването от избирателни права би било пропорционално, ако е пригодено така, че да намира приложение единствено към извършителите на тежки престъпления, каквито са почти всички жалбоподатели (с изключение на трима). Дори и Парламентът да беше изменил законодателството, за да го приведе в съответствие с изискванията на Конвенцията, тези жалбоподателя отново биха били лишени от правото си на глас, тъй като изтърпяват дългосрони присъди лишаване от свобода, поради което Съдът е приканен да установи, че оплакванията са неоснователни.

Европейският съд се позовава на принципите, установени в неговата съдебна практика по отношение липсата на право на глас на избори. Както във водещото дело по отношение на България – Kulinski and Sabev, така и в редица по-ранни  дела срещу други държави – Hirst v. the United Kingdom (no. 2) ([GC], no. 74025/01, ECHR 2005‑IX); Greens and M.T. v. the United Kingdom (nos. 60041/08 and 60054/08, ECHR 2010); and Anchugov and Gladkov v. Russia (nos. 11157/04 and 15162/05, 4 July 2013), той установява нарушение в подобни на настоящето дело хипотези.

По отношение на изложения от Правителството аргумент Съдът не би могъл да спекулира дали би имало основания или не, които да обосноват забраната за гласуване по отношение на жалбоподателите.  По същия начин в никакъв случай не би било уместно Съдът да приеме, че ако Парламентът промени оспорваните правни разпоредби, ограниченията върху правото на глас все още ще се прилагат за затворници, осъдени за тежки престъпления, или да заключи, че такова изменение по необходимост би било съвместимо с член 3 от Протокол № 1.

Горните съображения са достатъчни, за да позволят на Съда да достигне до извода, че в настоящия случай по времето, когато са били проведени въпросните избори, законовата забрана за гласуване на затворници в избори е била налице поради нейния общ характер, а тя е несъвместима с чл. 3 от Протокол № 1. Поради това е налице нарушение на тази разпоредба на Конвенцията.

 

 

 

Author

1 Comment

  1. Красимир Кънев

    Това не е решение на Комитет а на Камара. Решенията на Комитет са единодушни, а в този случай има едно особено мнение. Трябва да поправите.

Write A Comment