Titovi v. Bulgaria (Application no. 3475/03), 25 june 2009
За да прецени дали е налице нарушение на чл. 5 § 3, Съдът разглежда периода на задържане на втория жалбоподател, започнал с ареста му на 9 октомври 2002 г. (последван от задържане до 24 часа, задържане до 72 часа и налагане на мярка за неотклонение задържане под стража) до освобождаването му на 14 октомври 2003 г., т.е. година и 5 дни.
Не се спори, че през цялото време е съществувало обосновано подозрение в извършване на престъпление, и Съдът пристъпва към преценка дали съдебните власти са посочили други “относими” и “достатъчни” основания, оправдаващи лишаването на жалбоподателя от свободата му. През първите месеци от задържането изводът, че съществува риск той да извърши нови престъпления, е почивал на относими доказателства и не е бил произволен или неразумен – обвинението срещу жалбоподателя е било за участие в престъпна група за подправяне на пари и книжа и в дома му са били открити фалшиви банкноти и уреди за подправяне на документи за самоличност. Националните съдилища обаче са отказали да преразгледат положението след оттеглянето на това обвинение и просто са повторили, че твърдяното участие на жалбоподателя в престъпна група е индикация, че може да извърши нови престъпления, без да обяснят защо отпадането на обвинението за участие в престъпна група не оказва влияние върху този им извод. Същевременно престъплението, в което жалбоподателят е останал обвинен – притежаване на подправени банкноти и ценни книжа, не е свързано с насилие, макар да е сериозно, и жалбоподателят не е имал криминално минало. Освен това от мотивите на съдилищата е видно, че те се смятали задържането за автоматично оправдано до изтичането на максималния едногодишен срок. Според Съда този подход е неприемлив – оправданието за дори и най-краткия период на задържане трябва да бъде убедително обосновано от властите, а също така чл. 5 § 3 от Конвенцията изисква те да осигурят, че във всеки конкретен случай задържането под стража е оправдано на относими и достатъчни основания, както и че не надхвърля един разумен период (Labita v. Italy [GC], no. 26772/95, § 152).
Ето защо Съдът намира, че след отпадането на обвинението за участие в престъпна група властите не са посочили “относими” и “достатъчни” основания, оправдаващи продължаване на задържането на жалбоподателя, поради което е нарушено гарантираното му от чл. 5 § 3 право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането му в съда.
