Todorov and Others v. Bulgaria (Applications nos. 50705/11 and 6 others)
13 July 2021
Европейският съд обединява за общо разглеждане седем самостоятелни жалби на четиринадесет български граждани. Те са свързани с различни оплаквания за нарушения на Конвенцията по повод отнетото им имущество по Закона за отнемане на незаконно придобити активи, приет през 2005 г. По всяка от тях поне един от жалбоподателите е бил осъден за различни по характера си престъпления – незаконна сеч, незаконно лишаване от свобода, изнудване, присвояване, незаконно притежаване на огнестрелно оръжие, на наркотици, укриване на данъци в периода 2000 – 2012 г. Съответно срещу тях са били предприети процедури по отнемане на имуществото им по закона от 2005 г., тъй като са станали обект на разследване от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Във всеки един от случаите са събрани доказателства за приходите и разходите на семействата на осъдените през изследвания период, след което са направени искания пред съдилищата за отнемане на недвижими имоти, превозни средства, спестявания и др. п. Националните съдилища стигат до заключението, че разходите на жалбоподателите през разглеждания период значително надвишават законноустановените им приходи и достигат до заключението, че може да се приеме, че другите активи са придобити по престъпен начин. Аргументите, че отделни имоти или активи са получени от дарения не са приемани от съдилищата. Отхвърлени са и изложените доводи, че не е налице връзка между престъплението, за което са осъдени и придобитото имущество.
Европейският съд анализира оплакванията в светлината на третото правило на чл. 1 от Протокол 1 – контрол върху правото на мирно ползване на собствеността и преценява, че не се налага да разгледа другите повдигнати оплаквания.
Той припомня, че лишаването от собственост е допустимо при определени условия и че държавата има право да контролира ползването на имуществото в интерес на обществото. Не е спорно, че конфискацията представлява намеса в правото на мирно ползване на собствеността , както и че тя е реализирана на законно основание. Следователно, в случая се налага да се направи преценка доколко е била пропорционална на преследваната цел и дали е осъществен изисквания баланс между общия интерес и правата на отделния индивид.
Съдът констатира, че процедурата по закона от 2005 г. като цяло е наложила значителна тежест върху жалбоподателите. Приложното му поле е било твърде голямо с оглед разглежданите периоди от време, както и видовете престъпленията, които могат да предизвикат производство по конфискация. Доказването на законния произход на активите и на фактите по делото като цяло би могло да бъде трудно, поради необходимостта жалбоподателите да доказват своето финансово състояние за много години по-рано и в светлината на доказателствените ограничения. В повечето случаи това е било по време на икономически сътресения, в период, когато делът на сивата икономика и следователно на недекларираните доходи в България е бил относително висок. В същото време Законът от 2005 г. прилага презумпция за престъпния произход на активите, което означава, че властите не трябва да доказват този произход, а могат да разчитат само на липсата на законни доходи. В някои случаи това е довело до имплицитно предположение, без доказателства , че жалбоподателите са участвали в друга престъпна дейност. Съдът уточнява, че подобни проблеми на самия закон биха могли да наклонят везните на съдебните производства в полза на държавата. Поради това е от съществено значение това предимство да се компенсира по-специално от задължението да се установят определени връзки между извършеното престъпление и източника на доходи, които следва да бъдат конфискувани. Ако такава преценка не бъде направена, мотивите им биха били произволни и явно неразумни.
Съдът декларира, че ще изследва пропорционалността на намесата в светлината на позицията, изложена от българския ВКС в неговото тълкувателно решение от 2014 г. , поостановено порадиот различната съдебна практика по приложението на Закона от 2005 г. В него ВКС приема, че следва да се установи причинно-следствена връзка, пряка или непряка между имуществото, което трябва да бъде конфискувано, и престъпната дейност. Наред с това констатацията на такава връзка трябва да бъде „логически обоснована“ и да се основава на индивидуалните обстоятелства по всеки случай, а невъзможността за установяването й би означавала, че всяка намеса в имуществените права на ответника е непропорционална. Подобен позход е в съответствие както с практиката на Европейския съд, така и с чл. 5 § 1 от Директива 2014/42 / ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. съгласно който в случай на „разширена конфискация“, че националният съд следва да се увери, че имуществото, което трябва да бъде конфискувано, „произтича от престъпно поведение“.
В светлината на изложените принципни постановки Съдът подлага на анализ обстоятелствата по всяка една отделна жалба.
В случаите на Todorov and Others v. Bulgaria, Gaich v. Bulgaria, Barov v. Bulgaria и на Zhekovi v. Bulgaria той установява нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като националните съдилища въобще не изследват наличието на причинно-следствена връзка между извършеното престъпление и евентуално придобитите незаконни доходи от него, а сляпо прилагат презумпцията на чл. 4 от закона от 2005 г.; не е посочено дали стойността на активите, които трябва да бъдат отнети, се равнява на установеното несъответствие между приходите и разходите на жалбоподателите. Съдът напомня, че що се отнася до прилагането на закона от 2005 г., за да установи, че е постигнат баланс между обществения интерес и необходимостта от защита на индивидуалните права, той ще изисква от националните органи да предоставят поне някои подробности по отношение на твърдяното незаконно поведение, довело до придобиване на активите, които трябва да бъдат отнети, и да се установи някаква връзка между тези активи и незаконното поведение . В горните случаи обаче това не е направено, тъй като националните съдилища не са обсъждали тези въпроси. Ето защо е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
По жалбите на Rusev v. Bulgaria, Katsarov v. Bulgaria и Dimitrov v. Bulgaria Съдът приема че националните съдилища са разгледали подробно всички въпроси и по-специално – техните разходи и приходи за изследвания период , дал е възможност на тези жалбоподатели да представят своите аргументи и доказателства, да дадат отговор и да направят своите възражения и им е осигурил всички гаранции за състезателност на процеса, а наред с това самите съдебни решения са били достатъчно мотивирани. Поради това Европейският съд достига до извода, че отнемането на имуществото на тези жалбоподатели не е било несъразмерно и не е имало нарушение на правата по Конвенция в тези случаи.
На жалбоподателите, чиито жалби са приети за основателни, са присъдени обезщетения за неимуществени вреди.
