Todorov c. Bulgarie (Requête no 19552/05), 12 juillet 2016

/решение на комитет от трима съдии/

Срещу жалбоподателя е било повдигнато обвинение за това, че през август 2001 г. е убил по особено жесток и мъчителен начин и с предумисъл дъщеря си. В хода на наказателното производство той е заявил, че поради финансови съображения не е в състояние да си наеме адвокат, поради което му е бил назначен служебен. С присъда от юни 2003 г.  СГС го осъжда на доживотен затвор, както и да заплати неимуществени вреди и съдебно-деловодни разноски в размер на 4 750 лв, включващи и размера на адвокатския хонорар. Присъдата е обжалвана и протестирана пред САС, който изменя наказанието на доживотен затвор без право на замяна и осъжда жалбоподателя да заплати 400 лв адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Решението е обжалвано пред ВКС, който го оставя в сила и присъжда още 100 лв адвокатско възнаграждение. През 2005 г. по искане на регионалната агенция за приходите до СГС е издаден изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата разноски в размер на 5250 лв (включително и за адвокатското възнаграждение).Тази сума и към 2012 г. не  е била изплатена, тъй като за периода 2007-2011 г. общият доход на жалбоподателя от положения в затвора труд е възлизал на 1978 лв.

Съдът констатира, че случаят е аналогичен на делото Ognyan Asenov c. Bulgarie (no 38157/04, §§ 16-28, 17 février 2011). Той отхвърля всички възражения на правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита и намира, че жалбата е допустима. Що се отнася до основателността й, Съдът отбелязва, че не намира никакви основания да се отклони от заключенията си по цитираното по-горе решение. Според него осъждането на едно лице да заплати адвокатско възнаграждение за назначената му служебна защита само по себе си не е нъсъвместимо с чл. 6§3с, ако то не се е отразило на справедливостта на самото гледане на делото. За да се извърши преценка в тази насока, Съдът обсъжда следните аспекти: а/възможността да бъде осъден да заплати за адвокатските разноски не е попречила на жалбоподателя да поиска назначаването на служебен адвокат, нито да се възползва по ефективен начин от поощта на такъв защитник; б/ в делото не се съдържат никакви документи освен издадения изпълнителен лист, които да удостоверяват, че държавата е предприела действия за събиране на своите вземания, вкл. и за адвокатски разходи; в/в делото няма документи и че жалбоподателят е започнал да изплаща някакви суми по този изпълнителен лист;г/според българското изпълнително производство има един списък от вещи, които са несеквестируеми, което цели да гарантира, че жалбоподателят не би могъл да изплати своя дълг, ако не разполага с финансови възможности; д/ жалбоподателят не е представил доказателстав за своето финансово състояние, за да даде възможност на Съда да прецени неговата неплатежоспособност.

Поради изложените съображения Съдът заключава, че жалбата, макар и допустима, е неоснователна.

Author

Write A Comment