Togrul c. Bulgarie (Requête no 20611/10)
Жалбоподателят е турски гражданин, който живее в Истанбул (Турция). На 8 октомври 2008 г. той влиза с автомобил в България. На излизане на българо-турската граница български митнически служител му задава въпрос дали има нещо за деклариране и жалбоподателят отговаря утвърдително, като показва в брой сумата от 199 400 EUR в брой.Той пояснява, че сумата е от продажбата на автомобила и от изтеглени пари от банковата му сметка, като представя съответните оригинални документи. Същия ден митническите органи съставят акт за извършено митническо нарушение – недеклариране на посочената сума на митницата. Същевременно разследващият полицай изземва от жалбоподателя купюри на обща стойност от 9100 EUR на основание чл.чл.109, 110 и 159 НПК (доброволно предаване на доказателства в хода на наказателно производство). Срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство, което скоро след това, през януари 2009 г. е прекратено поради липсата на престъпление. Делото е изпратено на митническите органи в Свиленград, за да преценят дали са налице основания за образуване на административно производство. Началникът на митницата в Свиленград издава наказателно постановление на 12.02.2009 г. , с което налага на жалбоподателя глоба от 3 000 лева за това, че не е подал писмена декларация за сумата, която е пренасял през грарницата и разпорежда конфискация на същата. Това наказателно постановление е обжалвано пред районния съд в Свиленград.
Същевременно адвокатът на жалбоподателя депозира искане до прокуратурата на 18 февруари 2009 г. да бъде върната на жалбоподателя сумата от 9 300 EUR, тъй като тя не е предмет на административно-наказателното производство. Прокуратурата обаче решава да задържи същата до приключването на това производство. Това постановление е обжалвано пред районния съд в Свиленград.
С решение от 25 май 2009 г. районният съд отменя наказателното постановление, приемайки, че не е било налице виновно поведение от страна на жалбоподателя. Това решение по жалба на митниците е отменено от Административния съд в гр. Хасково. Съдът приема, че жалбоподателят е извършил правонарушение поради небрежност като е пропуснал да декларира сумата от 199 400 EUR.
Колкото до доброволно предадената от жалбоподателя сума от 9100 EUR всички опити на адвокато на жалбоподателя чрез сезиране на районния съд, административния съд в гр. Хасково, прокуратурата и митническите органи в Свиленград остават безуспешни до датата на последната комуникация на жалбоподателя със Съда през 2017 г.
През Европейския съд жалбоподателят повдига две самостоятелни оплаквания по чл. 1 от Протокол 1. Първото оплакване е по повод наложената административна санкция и конфискацията на сумата от 199 400 EUR. Второто оплакване е във връзка с отказа на властите да върнат на жалбоподателя иззетите като веществено доказателство 9 100 EUR.
Съдът при решаване на настоящия случай се позовава на своята практика, установена в сходен случай по делото Boljević c. Croatie (no 43492/11, § 20, 31 janvier 2017), както и на решението на Съда на Европейския съюз по делото Chmielewski (C-255/14, 16 juillet 2015), в което са анализирани съответните разпоредби на Регламент no 1889/05 на Европейския парламент от 26 октомври 2005 г. относно контрола върху парите в брой, които влизат или излизат от Общността.
По повод първото оплакване Съдът констатира, че отнемането на сумата от 199 400 EUR, която не е била декларирана на митницата, представлява намеса в правото на собственост на жалбоподателя, но същевременно тази намеса е предвидена в съответните разпоредби на действащия Валутен закон. Декларирането на парите в брой, които се внасят или изнасят през граница, има легитимна цел.. От друга страна, обаче не е имало никакви съмнения относно законния произход на тези парични средства и затова подобни обвинения не са били повдигнати на жалбоподателя. Конфискацията на сумата е наложена в хода на едно административно производство само поради това, че жалбоподателят не е изпълнил едно задължение за писмено деклариране на изнасяната сума. Затова Съдът подлага на преценка пропорционалността на наложената санкция на жалбоподателя. Той припомня своята утвърдена практика, съгласно която в подобни случаи санкцията трябва да съответства на тежестта на извършеното нарушение – в случая на нарушението на задължението за деклариране, а не на тежестта на едно презюмирано и недоказано нарушение като пране на пари или данъчна измама (Ismayilov c. Russie, no 30352/03, § 38, 6 novembre 2008, Grifhorst c. France, no 28336/02, §§ 84‑86, 26 février 2009). В настоящото дело на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 3 000 лв, която е максимално предвидения размер на глоба в такива случаи (съгл.чл. 18, ал. 2 от Валутния закон), но същевременно е била конфискувана изцяло и недекларираната сума (на основание чл. 20 от същия закон). „Ясно е, че отнемането на тази сума е имало чисто наказателна цел, тъй като тя не е била предназначена да компенсира някаква загуба, претърпяна от държавата в резултат на извършено нарушение от срана на жалбоподателя.“(§45) Освен това Правителството не е доказално убедително, че е било необходимо да се кумулира административната глоба с конфискация на сто процента на недекларираната сума, за да се гарантира един възпиращ и наказателен ефект административната санкция, както и за да се предотвратят други подобни нарушения. Поради това Съдът намира, че подобна санкция е била непропорционална и тя е наложила една непропорционална тежест върху жалбоподателя. Ето защо е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 във връзка с първото оплакване на жалбоподателя.
По отношение на второто оплакване Съдът напомня, че чл. 1 от Протокол 1 не забранява временното задържане на доказателства в хода на едно наказателно производство. Но в тези случаи, когато става въпрос за временно ограничаване ползването на притежания, за да отговаря на изискванията на чл. 1 от Протокол 1, то трябва да е предвидено в националния закон и да преследва легитимна цел. (Karamitrov et autres c. Bulgarie, no 53321/99, § 72, 10 janvier 2008, et Petyo Petkov c. Bulgarie, no 32130/03, § 102, 7 janvier 2010).
Съдът приема, че задържането на сумата от 9 100 EUR е било оправдано до края на наказателното производство – 26 януари 2009 г. След тази дата срещу жалбоподателя е било образуванонаказателно-административно производство само за недекларираната сума от 199 400 EUR. Той констатира, че всички опити да бъде върната сумата чрез сезиране на полицията, прокуратурата и съда, са останали без резултат и до октомври 2017 г. сумата така и не е била възстановена на жалбоподателя. Съдът не приема възражението на Правителството, че жалбоподателят е имал на свое разположение иск за неоснователно обогатяване, който да предяви пред граждански съд, тъй като последното не е представило нито подобна практика, нито е дало обяснение защо използваните вътрешни средства от жалбоподателя са били неефективни. Ето защо е установено и второ нарушение на чл. 1 от Протокол 1, тъй като задържането на сумата от 9 100 EUR след датата на прекратяване на наказателното преследване е било непропорционално.
