Toni Kostadinov c. Bulgarie ( requête no 37124/10), 27 January 2015
/всички оплаквания по чл. 5 са намерени за неоснователни/
Жалбоподателят е бивш служител на националната полиция. На 19 декември 2009 г. той е задържан под стража заедно с още девет лица по подозрение, че принадлежи към организирана престъпна група. Въз основа на представените му доказателства окръжният съд приема, че съществуват достатъчно данни, за да бъде направено обосновано предположение за извършени от жалбоподателя престъпления, както и че съществува висок риск той да извърши други такива, поради което потвърждава наложената му мярка за неотклонение. След многобройни жалби за промяна на мярката му за неотклонение той е освободен от ареста на 23 юни 2010 г. и му е наложена друга мярка – парична гаранция.
В този период неговият адвокат среща редица трудности при достъпа до част от доказателствения материал, за което се налага да получава специални разрешения, да води бележки по строго регламентиран начин и др.п. Обясненията са, че редът за полване на част от доказателствата е регламентиран в Закона за достъп до класифицирана информация.
На 17.12.2010 г. е внесен обвинителен акт в Окръжния съд в Пловдив. Повдигнатите срещу жалбоподателя обвинения са по чл. 321 и 387, ал. 2 от НК. Производството пред тази инстанция продължава до май 2012 г. В заключителната си пледоария прокурорът заявява, че не поддържа обвинението по чл. 321, а само това по чл. 387.
С присъда от 19 май 2012 г. окръжният съд оправдава жалбоподателя по по-тежкото обвинение по чл. 321 и го намира за виновен на основание чл. 387, ал. 2 НК, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административна санкция глоба в размер на 250 лв. Трима от съучастниците са признати за виновни за това, че са взели участие в организирана престъпна група, а други трима – за опит за квалифицирана кражба. Присъдата е протестирана по отношение на другите подсъдими, но не и в частта на жалбоподателя. Той от своя страна я обжалва в осъдителната й част. С решение от от 11.02.2013 г. Апелативният съд оправдава жалбоподателя. Съдебният акт е протестиран от прокуратурата. С решение от 24.01.2014 г. актът на въззивната инстанция е отменен и делото е върнато за ново разглеждане. Към настоящия момент то все още е висящо.
Жалбоподателят повдига няколко оплаквания по чл. 5.
Правителството оспорва допустимостта им с оглед междувременно въведените промени в чл. 2 от ЗОДОВ през декември 2012 г.
Съдът не приема възраженията на правителството, но прави уговорката, че изхожда от особените обстоятелства на конкретния случай, а именно : Към датата на депозиране на жалбата – 10 юни 2010 г. жалбоподателят все още е бил задържан и всички съдилища, пред които е била оспорвана мярката за неотклонение, са намирали, че тя е наложена законно и е оправдана с оглед повдигнатите обвинения. По повод други подобни случаи Съдът е имал повод да отбележи, че с оглед редакцията на чл. 2 от ЗОДОВ към онази дата националните съдилища биха отхвърлили един иск за неимуществени вреди в хипотезата на жалбоподателя.
Първото оплакване на жалбоподателя е по чл. 5§1с) – за това, че той е бил задържан без срещу него да е било налице обосновано съмнение за извършването на престъпление, тъй като събраните и представени пред съда доказателства не са били относими и достатъчни, за да се достигне до такова заключение. Съдът не споделя тези твърдения и отбелязва, че съдилищата, които са постановили и оставили в сила наложената мярка за неотклонение, са се основавали на достатъчно доказателства – свидетелски показания, включително от полицаи, съдържанието на телефонните разговори между жалбоподателя и един от участниците в престъпната група. Той не пропуска и факта, че обвинението е било оттеглено от прокуратурата едва в съдебната фаза и то поради недостатъчност на събраните доказателства. Ето защо Съдът достига до заключението, че не е допуснато нарушение на чл 5§1 с).
Второто оплакване на жалбоподателя е по чл. 5§3 – за прекомерната продължителност на задържането му. Съдът взема предвид тежестта на повдигнатите обвинения, поведението на властите в хода на досъдебното производство – без неоправдани забавяния и активни действия за събиране на достатъчно доказателства, които да установят фактическата обстановка. На основата на анализа им той намира, че задържането за период от 6 месеца и 4 дни е било напълно оправдано, поради което не е допуснато нарушение на чл. 5§3.
Жалбоподателят повдига оплаквания за нарушение на чл. 5§4, считайки, че не е могъл да оспори по ефективен начин законността и необходимостта на своето задържане. Изложени са няколко самостоятелни основания: едни и същи съдии са разглеждали последователните молби за промяна на мярката за неотклонение и така те предварително са имали създадено убеждение за необходимостта от задържането му; съдилищата в Пловдив не са били териториално компетентни да разгледат мярката; изявления на Министъра на вътрешните работи в телевизионно предаване дават основание за съмнения, че съдилищата в Пловдив са предразположени да се произнасят в полза на обвинението; забраната на адвоката да си води бележки относно съдържанието на някои от документите на обвинението; националните съдилища не са взели предвид всички обстоятелства, които са били в полза на освобождаването на жалбоподателя. Всеки един от тези аргументи е разгледан и отхвърлен от Съда, който заключава, че не е допуснато нарушение на чл. 5§4 от Конвенцията.
Последното оплакване е по чл. 5§5 за това, че жалбоподателят не е имал право на обезщетение. Съдът припомня, че този текст намира приложение само в случаите, когато се констатира допуснато нарушение на някое от предходните основания на чл. 5 Доколкото такива не са констатирани, не е налице и нарушение на чл. 5§5.
Съдът установява нарушение на чл. 6§2.
