Tsonyo Tsonev c. Bulgarie (requêtе n° 2376/03) (УБДХ)  14 janvier 2010

В 9 часа вечерта на 11 ноември 1999 г. жалбоподателят и Д.M., след употреба на алкохол, отишли в жилището на г-н Г.И. Последвало сбиване и полицията, повикана от съседите, арестувала жалбоподателя и г-н Д.M. С решение от 19 ноември 1999 г. кметът на Габрово признава жалбоподателя за виновен в това, че е нарушил чл. 2, ал. 1 от Наредба № 3 на общината, тъй като е нарушил обществения ред и действията представляват явно неуважение към обществото,   и му налага глоба от 50 лв. Решението, което е подлежало на обжалване, не е връчено на жалбоподателя, тъй като адресът му е бил неизвестен.

След известно време прокуратурата повдига обвинение срещу жалбоподателя за това, че е причинил средна телесна повреда на г-н Г.И. по чл. 129, ал. 1 от Наказателния кодекс и е влязъл със сила в жилището му в нарушение на чл. 170, ал. 2 от НК.С присъда от 14 ноември 2001 г. Габровският районен съд признава жалбоподателя за виновен за причиняване на средна телесна повреда на г-н Г.И. и го осъжда го на осемнадесет месеца лишаване от свобода. С решение от 9 април 2002 г. Габровският окръжен съд потвърждава присъдата на първоинстанционния съд. Той установява, че е направена вярна преценка на доказателствата и фактите са правилно установени, като постановява, че по нищо не личи жалбоподателят да е действал при самоотбрана. ВКС оставя в сила присъдата на първоинсатнционния съд.

Жалбоподателят твърди, че срещу него е водено съдебно производство и е бил осъден за престъпление, за което вече му е била наложена глоба от кмета.

Съдът констатира, че по настоящото дело фактите, въз основа на които е била наложена глоба по административен ред на жалбоподателя, са свързани с нарушаване на обществения ред, състоящо се в разбиване на вратата на жилището на г-н Г.И. и в нанесения му побой. Същите факти формират същността на обвиненията по чл. 129, ал. 1 и член 170, ал. 2 от Наказателния кодекс от 1968 г., според които жалбоподателят е причинил средна телесна повреда на г-н Г.И. и е влязъл със сила в жилището му. Съдът констатира, че обвиненията обхващат изцяло фактите от административното нарушение, и обратно, административното нарушение не съдържа елементи, които да не се включват в престъпленията, за които жалбоподателят е бил обвинен. Следователно, по същество фактите на двете правонарушения трябва да се считат за едни и същи по смисъла на член 4 от Протокол 7.

Жалбоподателят е бил „осъден” в административното производство, което може да бъде уподобено на „наказателно производство” съгласно автономния смисъл на този термин в Конвенцията. След като това „осъждане” е влязло в сила, на жалбоподателя са били повдигнати обвинения за престъпление, които се отнасят за същите деяния, за които му е било наложено наказание в административното производство и съдържат по същество едни и същи факти. Наказателното производство срещу жалбоподателя в действителност засяга престъпление, еднакво с това, за което вече е бил  „осъден” с влязлото в сила решение на кмета. Поради тези аргументи Съдът установява нарушение на чл. 4 от Протокол № 7.

Установени са нарушения и на чл. 6§1 и 6§3с от Конвенцията.

Author

Write A Comment