Tzviatkov c. Bulgarie (Requête no 20594/02) , решение от 12 юни 2008
/нарушението е подобно на Станков – ограничен достъп до съд по повод голямата държавна такса по ЗОДОВ преди изменението на закона/
С влязло в сила решение от 2000 г. жалбоподателят е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за присвояване през 1999 г. На 26 април 2000 г. той предявява иск за неимуществени вреди в размер на 9 000 лв като обезщетение за неимуществени вреди срещу Главна прокуратура, следствената служба в Габрово и полицията на основание на Закона за отговорността на държавата. С решение от 27 октомври 2000 г. Габровският районен съд отхвърля претенциите на жалбоподателя. Той е осъден да заплати съдебната такса, чийто размер е определен на 360 лв. Жалбоподателят обжалва. С решение от 18 май 2001 г., Габровският окръжен съд отменя решението и уважава частично иска, като осъжда прокуратурата и следствената служба в Габрово да изплатят на жалбоподателя обезщетение от 500 лева с лихвите, считано от 2 януари 2000 г. Решението е обжалвано само от жалбоподателя, който не е доволен от размера на уважената претенция. С решение от 14 януари 2003 г. Върховният касационен съд потвърждава атакуваното решение. Той счита, че сумата на обезщетението е била подходяща за жизненото равнище по време на обжалваните събития. На 31 януари 2003 г. жалбоподателят плаща съдебните разходи, които е трябвало да плати в съответствие с решенията на националните съдебни органи.
В началото на месец юли 2001 г. жалбоподателят иска плащането на част от сумата, дължима от следствената служба в Габрово и тя му е изплатена скоро след това. На 6 август 2001 г., жалбоподателят иска от Главна прокуратура плащането на останалата част от обезщетението. Прокуратурата не изпълнява искането. На неколкократно отправените му молби прокуратурата нито отговаря, нито изплаща сумата. Едва на 28.12.2002 г. тя изплаща дължимото обезщетение заедно с лихвите.
Съдът отбелязва, че в рамките на оспорваната процедура жалбоподателят е бил осъден да плати сумата от 360 български лева като съдебна такса, или седемдесет и два процента от присъденото му от съда обезщетение, което е било равно на 500 български лева. Съдът счита, че положението на жалбоподателя в настоящото дело е идентично с това на жалбоподателя по делото Станков (жалба № 68490/01, §§ 19 до 21, ЕСПЧ 2007). Към онзи момент българската система за определяне на държавните такси по ЗОДОВ не е била съвместима с изискванията на чл. 6§1. Съдът не вижда причина да стигне до различно заключение при сегашното дело и установява нарушение на правото на достъп до съд на жалбоподателя, което е част от правото на справедлив процес.
Съдът не намира за необходимо да се произнесе по повдигнатото оплакване относно забавеното изпълнение на съдебното решение, тъй като вече е констатирал нарушение на чл. 6§1.
