United Macedonian Organisation Ilinden and Others v. Bulgaria (No. 3), (Application no. 29496/16), 11 January 2018
Жалбата е свързана с отказа да бъде регистрирана ОМО „Илинден“ от българските съдилища на основание ЗЮЛНЦ. Жалбоподател е самата организация, нейният председател и член на ръководството на организацията.
Всички факти относно опита за регистрация през 2010 г., са описани в решението на Съда по жалба Yordan Ivanov and Others v. Bulgaria (Application no. 70502/13), 11 January 2018.
На 23 март 2014 г. вторият и третият жалбоподател и други седем души, провеждат събрание, на което решават да учредят “ ОМО Илинден“ като сдружение. Те определят целите на сдружението и средствата, които биха използвали за постигането им, приемат устава си и избират управителен съвет, състоящ се от всичките деветима участници. Малко по-късно управителният съвет подава заявление до Благоевградския окръжен съд, за регистрция на сдружението. С решение № 2768 от 30.06.2014 г. по ф. д. № 36/2014 г. окръжният съд в Благоевград отказва да регистрира сдружението. На първо място това е свързано със записаните цели в устава му, които според съда създават впечатлението, че ОМО „Илинден“ възнамерява да предизвика национална и етническа омраза, в противоречие с член 44, §2 от Конституцията.На второ място, намерението е да се заблуди обществото и да се получи регистрация на организация, която преследва политически цели, а на трето място, е налице твърде голямо сходство в наименованията на това сдружение не е уникално, както го изисква законът.Решението е обжалвано. С реш. № 2272 от 18.11.2015 г. по ф. д. № 2968/2014 г., САС оставя в сила решението на окръжния съд. Той достига до заключението, че е необходимо да се откаже регистрацията, въпреки че признава, че е възможно да се разпусне вече регистрирана асоциация, ако се е ангажирала с противоконституционно или противоправно поведение. Отказът е оправдана превантивна мярка.Решението е подписано с особено мнение на един от членовете на състава, който намира, че той е непропорционален и неоправдан, тъй като не съществу действия на основателите на организацията, които да пртиворечат на чл. 44, ал. 2 от Конституцията. Това решение е обжалвано, но с опр. № 317 от 15.07.2016 г. по ч. т. д. № 1062/2016 г., ВКС, I т. о. Намира, че решението на апелативния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдът повтаря някои от изводите си, посочени в решенията му по жалба Yordan Ivanov and Others v. Bulgaria (Application no. 70502/13), 11 January 2018. Той приема, че отказът да се ретгистрира сдружението представлява ограничение на неговото право на сдружение. Според Съда не се налага да се изследва дали това ограничение е било „предписано от закона“ или дали е преследвало легитимна цел тъй като дори и при положителен отгово на тези два въпроса, във всички случаи то не е било „необходимо в едно демократично общество“ поради следните причини.
Мотивите на Софийския апелативен съд да откаже регистрацията, са свързани с две основания: а) рискът от напрежение в района, в който е основано ОМО „Илинден“ в случай на регистрация, и б) правото на мнозинството от българите да не бъдат изложени на въздействието на възгледи, които се приемат за обидни. . Съдът обаче припомня, че в неговото решение Stankov and the United Macedonian Organisation Ilinden, §§ 94 и 106-07 тези две причини са счетени за недостатъчни, за да оправдаят отказа за регистрацияа освен това оттогава не е имало никакви развития, които биха могли да поставят под съмнение верността на констатациите.
Освен това Съдът отбелязва, че Софийският апелативен съд основава заключенията си относно потенциалните рискове, произтичащи от регистрацията на ОМО „Илинден“, върху информация, получена от неконкретизирани медийни източници, за която той е получил информация. По този начин той лишава жалбоподателите от възможността да обсъждат достоверността на тази информация или нейното значение за обосноваността или несъгласието на искането за регистрация на организацията. Въззивната инстанция така не излага доводи защо счита, че тази информация е правилна, а неспецифицираните медийни източници, от които я е получила, са надеждни. Нито пък достатъчно конкретно обяснява причините, поради които нееднократно определени събития и ситуации, на които се позовават тези източници, включително етническото и религиозно напрежение в неназовани съседни страни и миграционната криза, засягаща Европа, са толкова тясно свързани с възприеманите рискове, произтичащи от регистрацията на ОМО „Илинден“ Европейският съд достига до извода, че Софийският апелативен съд не е основал решението, с което потвърждава си да потвърди отказа за регистриране на организацията на твърда преценка на релевантните факти, нито е изложил убедителни аргументи за своето решение, както се изисква от съдебната практика на Съда.
Затова Съдът достига до извода, че е налице нарушение на член 11 от Конвенцията.
По повод повдигнатото оплакване за нарушение на чл. 14 във вр. с чл. 11 Съдът констатира, че то се основава на същите факти, на които се позовават жалбоподателите по повод оплакването си по чл. 11 – отказът на Благоевградския окръжен съд, потвърден от Софийския апелативен съд, да регистрира ОМО“Илинден“. Въпреки че жалбоподателите настояват, че техните оплаквания по чл. 14 изискват отделно разглеждане, особено когато се разглеждат като цяло обстоятелствата, на които се позовават, Съдът, не намира доводите за убедителни. Той посочва, че разглежда жалби с повдигнати оплаквания по член 14 самостоятелно в допълнение към друго/и основно оплакване, само ако явно неравното третиране при упражняването на въпросното право е основен аспект на делото и се налага самостоятелното му разглеждане. В настоящия случай Съдът достига до извода, че след като се е произнесъл по чл. 11, не ес налага да обсъжда нито допустимостта, нито основателността на повдигнатото оплакване по чл. 14.
Той присъжда обезщетение за неимуществени вреди на организацията.
