V.Y.R. and A.V.R. v. Bulgaria(Application no. 48321/20), 13 December 2022

Не е установено нарушение

Жалбата е по повод  даването за осиновяване на дете без съгласието на неговата майка.

Първата жалбоподателка, родена през 1983 г., е биологичната майка на втората жалбоподателка. Тя е употребявала хероин и е била наркозависима докато разбира през 2015 г., че е бременна. След това преминава на метадоново лечение и ражда дъщеря си през декември 2015 г. На 14 април 2016 г.  тя оставя бебето на собственика на хостел, в който е отседнала, за да вземе пелени и мляко от център за социално подпомагане. Собственикът вижда, че бебето няма храна и сезира социалните служби, които спешно настаняват бебето в център за социално подпомагане за 10 дни на основание Закона за закрила на детето /ЗЗД/. Преди това от разговорите със служители на центъра се установява, че майката ги е посещавала, имала е затруднения в  грижите си за дъщеря си и  са се консултирали с нея за намирането на алтернативна грижа. В съставения от служителите протокол е отбелязано, че майката е потвърдила, че получава социални помощи и такива за отглеждането на дете, както и че се е регистрирала като безработна и се е записала в съответни курсове. Личният лекар е посочил, че детето е добре гледано, редовно е водено на консултации и има всички ваксини. В допълнителен доклад от следващия ден е отразено, че след раждането на детето неговата майка е живяла с приятел, който също е бил на метадоново лечение, но средата там не е била подходяща и за около седмица тя отсядала в различни хостели. По молба на майката   детето е настанено при член на семейството й за един месец. На 20 май 2016 г. то е настанено в институция за социални грижи със заповед от местния директор за социално подпомагане, потвърдена от съда. До края на юни 2016 г. първата жалбоподателка посещава редовно детето, след което посещенията намаляват, стават хаотични, пропуска уговорени срещи, предоставя различни адреси и телефони за връзка, на които не може да бъде установен контакт с нея.

През ноември 2016 г. тя   е приета за лечение в метадонова програма в център за психично здраве в друг град. Лекувана е амбулаторно, като е посещавала  здравния център веднъж седмично. Лечението продължава до май 2019 г. В периода 2016-2019 г. тя неколкократно отправя молби да й бъде дадено детето за уикендите, но  не предоставя необходимите документи, които следва да бъдат разгледани, а социалните работници не успяват да се свържат с нея по телефона. На 26 февруари 2018 г. тя посещава социалната служба и било „видно“, че е употребявала алкохол. Майката заявила, че иска да се грижи за дъщеря си, но има нужда от време „да се стабилизира“. Тя е информирана за настаняването на дъщеря си в приемна грижа и че е издадена административна заповед в това отношение. Оттогава жалбоподателката не е опитвала да осъществи контакт с дъщеря си или да получи информация за нея. В психологическа оценка на детето от ноември 2017 г. е отбелязано, че  то се развива добре за възрастта си, но е   препоръчано да се насърчи неговото социално включване, по-специално –  чрез настаняването му в подходяща семейна среда. Процедурата по настаняване в приемно семейство е задвижена през февруари 2018 г. с издаването на заповед от директора на социално подпомагане, която е подложена на съдебен контрол и е потвърдена от районния съд. Майката не участва в процедурата, тъй като не е открита на посочения от нея адрес. Съдът  отбелязва, че връзката между детето и неговото биологично семейство е прекъсната и че майката   не е изразила желание да се грижи за него в семейна среда. Не са открити роднини или близки, които да имат желание и възможност да се грижат за детето. Разпоредено е мярката да е в сила, докато детето навърши пет години или докато възникне законно основание за нейното изменение.

В следващите години са изготвени редица доклади, в които е отбелязано, че майката не се е свързала с тях, за да бъде оценен родителският й капацитет, не е имала постоянни доходи, често е сменяла местожителството си и била включена в метадонова програма. По последна информация била в чужбина. В доклада от септември 2019 г. се препоръчва детето да бъде включено в регистъра за осинавяване, тъй като това е единственият начин да му се осигури дългосрочна грижа в нормална семейна среда. Заповедта за вписване в регистъра за осиновяване е обжалвана от майката.Макар че тя не участва в съдебното производство, е представлявана от адвокат.С решение от 09.12.2019 г. Административният съд на София-град /АССГ/ оставя в сила заповедта за вписване на детето в регистъра за осиновяване, основавайки се на чл. 84, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 от СК. Неговите основни мотиви са, че след приключването на лечението по метадоновата програма са изминали повече от 6 месеца, но няма доказателства, че лечението е било успешно. Майката не е доказала, че е полагала усилия да подобри родителския си капацитет. Напротив, доказателствата навеждат на извода, че тя не е била в състояние трайно да се грижи за детето си, да го отглежда и възпитава. Заповедта за вписване на детето в регистъра за осиновяване съответства на основния принцип на ЗЗД, а именно –  осигуряване на най-добрия интерес на детето. В конкретния случай това означава, че детето има семейство и дом след почти четири години, прекарани в алтернативна грижа. Осиновяването на детето в ранна възраст несъмнено би улеснило бързото и безпроблемно адаптиране към новата семейна среда. Решението е обжалвано от майката, но е оставено в сила от ВАС. Детето е осиновено   през декември 2020 г. Майката твърди, че тя е поискала да участва в това производство, но не е била призована.

Пред Съда е повдигнато оплакване по чл. 8 за това, че   властите са предоставили втората жалбоподателка за осиновяването  против волята на биологичната й  майка, без да са направили усилия да  закрепят връзката между майката и детето или да й помогнат да подобри своите родителски умения.

Между страните не е спорно, че намесата в правото на семеен живот е съобразно условията, предвидени в  закона  както повелява чл. 8§2 от Конвенцията, както и че намесата е преследвала и легитимна цел. Спорно е дали тя е била „необходима в едно демократично общество“.

Съдът отбелязва, че връзките на детето със семейството му трябва да бъдат поддържани, освен в случаите, когато семейството се е оказало особено неподходящо. Това означава, че те могат да бъдат прекъснати само при много изключителни обстоятелства и че трябва да се направи всичко, за да се запазят личните отношения и, ако и когато е подходящо, да се „възстанови“ семейството. Настаняването извън семейството трябва да се разглежда като временна мярка, която трябва да бъде прекратена веднага щом обстоятелствата позволят. От друга страна, очевидно също е в интерес на детето да се осигури неговото развитие в разумна среда и родителят не може да има право съгласно член 8 да изисква предприемането на такива мерки, които биха навредили на здравето и развитието на детето. Освен това изминалото време може да има непоправими последици за отношенията между детето и родителя, с когото то не живее. Наред с това е важен и процесът на вземане на решенията и доколко биологичните родители са участвали в него по начин, че да се осигури защита на техните интереси.

В конкретния случай детето е било под обществени грижи от 14 април 2016 г. Втората жалбоподателка оспорва тези грижи и твърди, че властите е трябвало да направят всичко необходимо, за да не разделят детето от нея, като я настанят заедно с бебето в специално отделение, за да не се прекъсват връзките между нея и детето й. Правителството не е дало обяснение защо  не са предприети мерки в тази насока.  Съдът изразява съжаление, че в тази насока не са положени достатъчно усилия от страна на властите, но не намира неспособността на социалните служби на този ранен етап да предприемат мерки, позволяващи на двете жалбоподателки да останат заедно, за решаващо за неговото заключение по разглежданите оплаквания. Той отбелязва, че всъщност първата жалбоподателка изглежда доволна от предприетите ранни мерки: докато първоначално е подала молба дъщеря й да бъде върната при нея, впоследствие тя се е отказала от нея и самата тя е предложила няколко дни по-късно детето да бъде настанено при член на семейството за един месец, а след изтичането на този месец  бебето е настанено в институция за социални грижи.Първата жалбоподателка не оспорва това решение, тъй като има ежедневен контакт с дъщеря си и е натоварена от персонала с част от грижите, които трябва да бъдат предоставени. Наред с това в този ранен етап социалните служби са предвиждали възможността семейството да бъде събрано и са работили в тази насока, което е отразено в първия психологически доклад от юни 2016 г. и съответства на изискванията на чл. 8 от Конвенцията.

Нещата очевидно се влошават през втората половина на 2016 г. и през следващите месеци първата жалбоподателка постепенно губи контакт с дъщеря си. В крайна сметка през 2018 г. и 2019 г. властите заключават, че семейната връзка е прекъсната, отбелязвайки, че втората жалбоподателка вече няма никакъв спомен за майка си. Страните спорят по чия вина е това състояние на нещата.

За Съда нито едно от обясненията, дадени от първата жалбоподателка по различно време, не показва убедително, че тя може да е била обективно възпрепятствана да поддържа контакт с дъщеря си. Анализът на всички действия на властите показва,  че  те  не могат да бъдат обвинени за прекъсването на семейните връзки и връзката между жалбоподателките, тъй като  са предприели достатъчно стъпки, за да помогнат на първата жалбоподателка, когато тя е била на разположение. Нито пък изглежда, че след юни 2016 г. властите са действали по друг начин в нарушение на изискванията на член 8 от Конвенцията.

Решението за вписване на втората жалбоподателка в Регистъра за осиновяване е взето в този конкретен контекст. Първата жалбоподателка не е подала молба за събиране на семейството по това време, а просто се е противопоставила на настаняването на дъщеря си за осиновяване, очевидно предпочитайки детето да остане в приемна грижа.

В производството по съдебно преразглеждане АССГ  основава решението си на най-добрия интерес на втората жалбоподателка, което според неговия анализ изисква осиновяване в ранна възраст, като по този начин улеснява нейната бърза и безпроблемна адаптация към новата семейна среда. Той също така счита, че първата жалбоподателка няма родителски капацитет  и не може да осигури нуждите на дъщеря си.

Европейският съд не вижда причина да заключи, че решението за настаняване на втората жалбоподателка за осиновяване (оставено в сила от ВАС) при описаните по-горе обстоятелства страда от някакви недостатъци.  Ето защо според него националните власти не са превишили свободата си на преценка, когато са решили да предоставят детето за осиновяване  в ранна възраст. Наред с това   първата жалбоподателка е имала възможността да участва в процеса на вземане на решение. Дори да е избрала да не присъства лично на съдебните заседания, тя е била законно представлявана и е била в състояние да изложи своите аргументи. Съдът не вижда причина да приеме твърдението на жалбоподателките, че семейството им е било разделено, защото тя е била бедна. Основните обсъждани причини са, че тя не е поискала прекратяване на мярката за настаняване на дъщеря й в алтернативна грижа, липсата й на интерес към детето и прекъсването  на семейните връзки. Съдът отчита, че съгласно националното законодателство вписването на втората жалбоподателка в регистъра за осиновяване би могло по принцип да бъде отменено, ако обстоятелствата, довели до такава мярка, са се променили. Това очевидно не се е случило.

В светлината на горните съображения, Съдът не може да заключи, че невъзможността първата жалбоподателка да участва в производството по осиновяване –  факт, от който тя изрично се оплаква, повдига самостоятелен  въпрос, който да бъде обсъждан.

Поради това не е установено нарушение на чл. 8 от Конвенцията.

Решението е постановено с мнозинство от пет срещу два гласа. Особено мнение са представили съдиите Сергидес и Зюнд.

Author

Write A Comment