Valkova v. Bulgaria (Application no. 48149/09), 10 January 2019
/Решение на Комитет/
Дядто на жалбоподателката притежавал част от недвижим имот, която дарил на нейни братовчеди през 1997 г. През януари 2003 г. той починал.
На 13 февруари 2004 г.тя завежда дело на основание член 30 от Закона за наследството пред Софийския районен съд, тъй като чрез изършеното дарение е била накърнена нейната запазена част. С решение от 2 март 2005 г. съдът уважава исковата й претенция , като намалява частта от имуществото, дарена на братовчедите й възстановява нейната запазена част.
След обжалване от другата страна, на 20 септември 2007 г. Софийски градски съд отменя решението на първоинстанционния съд и отхвърля иска на жалбоподателката, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 4 февруари 2005 г. от Върховния касационен съд („ВКС“). Съдът установява, че жалбоподателката не е спазила законовите изисквания за претендиране на запазената си част. По-специално, тъй като нейните братовчеди, на които имотът е бил дарен, не са „наследници по закон“, жалбоподателката е трябвало да претендира за запазения дял от наследството като го приеме „под опис“, което е абсолютна предпоставка за уважаването на подобен иск. Това решение е оставено в сила от ВКС.
Европейският съд отбелязва, че анализ на цитираното тъкувателно решение е представен в предходно негово решение по делото Petko Petkov v. Bulgaria (no. 2834/06, §§ 14-19, 19 February 2013) и че в него не е предвиден никакъв преходен период за прилагането му дори и по отношение на висящите и неприключили производства.
Той посочва, че ще извърши проверка дали това процесуално ограничение, приложено от националните съдилища, е ясно, достъпно и предвидимо по смисъла на неговата практика, дали е преследвало легитимна цел и дали е било пропорционално на тази цел (вж. в този см. Lupaş and Others v. Romania, nos. 1434/02, 35370/02 and 1385/03, § 67, ECHR 2006-XV (извадки)).
Позовавайки се на мотивите по делото Petko Petkov v. Bulgaria, той подчертава, че когато жалбоподателката е депозирала своята искова молба, тя е имала всички основания за легитимно очакване, че нейният случай ще бъде уважен според нормите на действащото законодателство и приложимата към онзи момент интерпретация на чл. 30 от ЗН. В хода на висящо производство е прието новото тълкувателно решение на ВКС, което променя обхвата на понятието „наследник по закон“ и изключва чичото на жалбоподателката от тази категория. Това ново тълкуване е станало непреодолимо препятствие за бъдещи опити за възстановяване на запазената й част, като се има предвид, че срокът за изготвяне на „опис на имуществото“ отдавна е бил изтекъл. В настоящия случай жалбоподателката е депозирала исковата си молба за възстановяване на запазената й част около година преди приемането на новото тълкувателно решение от ВКС.Оттук Европейският съд достига до извода, че е било невъзможно тя да спази това новоприето процедурно изискване, тъй като приложимото право само дава на заинтересованите три (най-много шест) месеца, за да прибегнат до „опис“, считано от момента на научаването за смъртта. Дядото на жалбоподателката е починал повече от две години преди приемането на въпросното тълкувателно решение. Затова Съдът достига до извода, че прилагането на новото процесуално изискване към делото на жалбоподателката я е възпрепятствало да получи ефективен достъп до съд. Той установява нарушение на чл. 6§1.
Съдът не присъжда обезщетение за имуществени вреди, отбелязвайки, че не може да разсъждава какъв би бил изходът от спора на национално ниво, ако искането е било разгледано от местните съдилища. Пред него спорът е повдигнат единствено в светлината на чл. 6§1. Но тъй като жалбоподателката вероятно е претърпяла неимуществени вреди, той й присъжда обезщетение за тях.