Vasil Petrov c. Bulgarie (Requête no 57883/00), 31 juillet 2008
Жалбоподателят бил задържан по сигнал за производство на снимки и материали с порнографско съдържание около обяд на 26.02.1998 г. При отвеждането му в полицията лявата му ръка била завързана с белезници за тръба, намираща се над главата му. В това положение той стоял четири часа. След това той бил разпитан от двама полицаи. Жалбоподателят отказал да отговаря на въпросите им без присъствието на адвокат. Подразнени от отказа му, те го съборили на пода и го ритали. След това жалбоподателят бил завързан за решетката на една врата в коридора на полицейският участък, известен с името „стената на плача”. Лявата му китка била завързана за горната част на решетката, а дясната му китка за долната част, така, че да не може да стои прав. В това положение престоял между 30 минути и един час, въпреки многократните му молби към полицаите да го отвържат. Когато минавали, двамата полицаи, които провели разпита, го ритали по гърба и краката, така, че жалбоподателят загубил равновесие и останал увиснал единствено на лявата си китка. През това време останалите полицаи, които се намирали в участъка, гледали филмите, записани на иззетите VHS касети и правели унизителни забележки. След това, жалбоподателят бил отново завързан за тръбата и прекарал нощта в това положение, с почивка от около 30 минути, по време на която му било позволено да седне. На сутринта той бил бит от друг полицай. Едва след обяд бил предаден на следствените органи, които му повдигнали обвинение и след внасяне на определената сума като парична гаранция, той бил освободен.
Веднага след това той поискал да бъде освидетелстван от съдебен лекар. Според удостоверението установените наранявания са могли да възникнат по времето и начина, описани от жалбоподателя, който е посочил, че е бил малтретиран от полицаите по време на задържането си на 26 февруари 1998 г. Жалбоподателят е бил прегледан от невролог, който е установил нараняване на тактилните фибри на лъчистите нерви на лявата ръка и леко нараняване на двигателните фибри.
В началото на април 1998 г. жалбоподателят подал оплакване за малтретиране от страна на полицаите. Образуваното досъдебно производство приключва с мнение за предаване на съд през 2001 г. Делото е върнато за доразследване, назначени са няколко медицински експертизи и е изготвен нов обвинителен акт, в който деянията на полицаите са преквалифициррани като такива, причинили лека, а не средна (както е било по първия обвинителен акт) телесна повреда. С присъда от март 2003 г. съдът оправдава подсъдимите, намирайки, че не било точно доказано деянието и кой от подсъдимите какво точно е извършил. Военно-апелативният съд отменил присъдата, намирайки, че са налице разминавания между констатациите, че жалбоподателят е бил удрян от полицаите и заключението, че те са невинни. Делото е върнато на прокуратурата за допълнителни следствени действия. Изготвен е нов обвинителен акт, който е внесен в съда. С постановление от 7 септември 2005 г. съдът прекратява процедурата поради погасяване по давност на наказателното преследване.
„Съдът подчертава, че насилието, претърпяно от жалбоподателя, фактът, че е бил прикрепен часове наред към тръба в изправено положение, както и обидното отношение на полицаите, без съмнение са му причинили остро физическо и морално страдание и са могли да причинят у заинтересования чувство на страх и безпокойство. Изглежда, също така, че това отношение е било причинено от отказа на заинтересования да даде обяснения относно фактите, за които е бил заподозрян, че е извършил.“(§71) Съдът счита че жалбоподателят е понесъл в ръцете на полицаите нечовешко и унизително отношение със значителна тежест, което, ако не може да бъде определено като измъчване, съставлява, все пак, сериозно нарушение на правата, защитени в член 3 от Конвенцията.
По повод оплакването за неефективност на проведеното разследване за малтретиране Съдът припомня, че вътрешните съдебни инстанции в никакъв случай не трябва да оставят ненаказани посегателствата над физическата и морална неприкосновеност на лицата. Това е необходимо с цел съхранение на доверието на хората и тяхното приобщаване към правовата държава, но и с цел превенция на всяко привидно толериране на незаконни действия, или на съглашение за тяхното продължаване (Николова и Величкова с/у България, № 7888/03, § 57, 20 декември 2007 г.). Съдът отбелязва, че националните власти са се опитали да минимизират и дори да игнорират отговорността на полицаите, понякога в противовес с доказателствата по делото. По отношение на продължителността на процедурата Съдът констатира, че тя е продължила над седем години и, че този срок се дължи основно на липсата на усърдие от страна на властите.
Той заключава, че проведената процедура не отговаря на изискването за „ефективност“, постановено в член 3 от Конвенцията.
Съдът установява нарушение и направото на справедлив процес в разумен срок поради прекомерната продължителност на наказателното преследване срещу жалбоподателя.
