Vasilev and Society of the Repressed Macedonians in Bulgaria Victims of the Communist Terror v. Bulgaria(Application no. 23702/15),28 May 2020
На 9 декември 2013 г. осем лица провеждат събрание, на което решават да учредят дружество, приемат устав и избират за председател първия жалбоподател, който е лице с двойно гражданство – българско и северно-македонско, но живее в Благоевград. Възложено му е да предприеме необходимите стъпки за регистриране на дружеството в съда на основание ЗЮЛНЦ. С решение от 26 септември 2014 г. Окръжният съд в Благоевград отказва да регистрира сдружението, констатирайки, че целите му са насочени срещу единството на нацията, което е в противоречие с чл. 44, ал. 2 от Конституцията. След жалба е образувано дело пред Софийския апелативен съд/САС/, който оставя в сила първоинстанционното решение. В мотивите си въззивната инстанция отбелязва, че членовете на асоциацията последователно правят инсинуации , че в България съществува потиснат македонски етнос и призовават за насърчаване на така наречената „македонска кауза“, което противоречи на членове 2,ал. 2 и 44, ал. 2 от Конституцията . Освен това целите относно единния характер и териториалната цялост на страната и единството на нацията са присъщи на политическа партия, но не и на сдружение. Нещо повече, възможността, предвидена в устава, да се инвестира в проектиране и изграждане на сгради, представлява второстепенна бизнес дейност, която излиза извън границите на разрешената за сдруженията дейност и в действителност предполага, че тя ще функционира като бизнес в нарушение на забраната в чл.3,ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (който допуска извършването на допълнителна стопанска дейност, само е свързана с основната дейност, за която са регистрирани юридическите лица с нестопанска цел).Затова изводът на САС е, че регистрацията е било правилно отказана.
Европейският съд в решението си се позовава на добре установената си практика по подобна категория дела и приема, че отказът да се регистрира асоциацията представлява „ограничение“ както на правото, така и на нейните членове на свобода на сдружаване (вж. United Macedonian Organisation Ilinden and Others v. Bulgaria, no. 59491/00, § 53, 19 January 2006; United Macedonian Organisation Ilinden and Others v. Bulgaria (no. 2), no. 34960/04, §§ 27 and 30, 18 October 2011; Yordan Ivanov and Others v. Bulgaria, no. 70502/13, § 39, 11 January 2018; and United Macedonian Organisation Ilinden and Others v. Bulgaria (no. 3), no. 29496/16, § 32, 11 January 2018).
Съдът подчертава, че поради множеството постановени решения (цитирани по-горе) не е необходимо да изследва въпроса дали отказът от регистрация е бил „предвиден в закона“ и е „преследвал легитимна цел“, тъй като дори и това да е така, ограничението не е „необходимо в едно демократично общество“(както е записано в чл. 11§2 от Конвенцията) поради следното. Българските съдилища основават отказа за регистрация на сдружението на две основни основания. Първото е, че пропагандирайки идеята, че в България съществува потиснато македонско етническо малцинство, сдружението недопустимо действа срещу единството на нацията и териториалната цялост на страната. Второто е свързано с характеризирането на целите, посочени в устава, като политически и следователно, присъщи само на политическа партия (виж параграфи 7 и 10 по-горе), каквато сдружението не е. Съдът отбелязва обаче, че подобни аргументи не са били сметнати от него като достатъчно убедителни, за да обосноват отказ от регистрация на такива сдружения.
Настоящият случай не представлява съществена разлика. Не изглежда, че предполагаемият проблем с предполагаемо твърде широко дефинираната вторична стопанска дейност на сдружението – строителството на сгради – посочен от Софийския апелативен съд, но дори не споменато от долната инстанция, е толкова сериозен, че може да бъде самостоятелно основание за отказ от регистрация. Ето защо Съдът установява нарушение на чл. 11 и не намира основание да разглежда същите факти във връзка с оплакването по чл. 14 от Конвенцията. На жалбоподателите са присъдени обезщетения за неимуществени вреди.