Velcheva v. Bulgaria(Application no. 35355/08), ),9 June 2015
/реституция по ЗСПЗЗ/
Жалбоподателката е единствен наследник на земеделска земя в землището на с. Рибарица, която е била включена в местното ТКЗС. През 1991 г. те подава искане за възстановяването на съответните терени. С решение от 1999 г. поземлената комисия й отказва реституция на два от парцелите поради това, че там имало изградени два овчарника. Този отказ е обжалван в съда. С окончателно съдебно решение от септември 2005 г. на жалбоподателката е признато правото на възстановяване на земите в реални граници, тъй като никакво строителство върху тях не е извършвано.Районният съд в Тетевен не приема и възражението на ОСЗГ, че земята била продадена на трети лица, тъй като този спор следва да се реши от гражданските съдилища след приключването на процедурата по реституция. През 2006 г. Министерството на земеделието и горите постановява решение, по силата на което двата терена не могат да бъдат възстановени на жалбоподателката, защото през 1995 г. те били продадени на трети лица, а наред с това върху тях били разположени сгради от метални конструкции. Този административен акт е прогласен за нищожен през октомври 2006 г. от Ловешкия административен съд, който приема, че той противоречи на съдебното решение от септември 2005 г. Скоро след това решение ОСЗГ постановява ново решение, по силата на което възстановява собствеността на жалбоподателката върху три терена, идентични на първоначалната й молба от 1991 г., но само за два от тях са определени границите и са нанесени в кадастралния план. Няма данни това решение да е било връчвано на жалбоподателката.
Съдът отхвърля възражението на правителството за недопустимост на жалбата поради злоупотреба с правото на жалба.
Той намира за целесъобразно да разгледа едновременно оплакванията както по чл. 6§1, така и по чл. 1 от Протокол 1.
Съдът отбелязва, че макар и решението на районния съд от септември 2005 г. да е признало правото на жалбоподателката да й бъдат възстановени терените в реални граници, за да бъде изцяло завършена процедурата по реституция, е било необходимо да се изработи и план, въз основа на който да бъдат определени точните граници на всеки един от имотите й. Едва в този случай процедурата би била напълно завършена. Той констатира, че и към момента на разглеждане на настоящата жалба на практика решението на националния съд все още не е изпълнено, което в светлината на неговата практика (Hornsby v. Greece, 19 March 1997, § 40 и Burdov v. Russia (no. 2), no. 33509/04, §§ 65-66, ECHR 2009) означава, че са били нарушени гаранциите за изпълнение на влязло в сила решение.
Освен това Съдът е имал повод да отбележи, че продължителното неизпълнение на окончателно съдебно решение от гледна точка на наличието на „легитимно очакване“ за получаване на собственост може да бъде проблематично по смисъла на чл. 1 от Протокол 1. (Ramadhi and Others v. Albania, no. 38222/02, §§ 76-77, 13 November 2007, and Mutishev and Others, § 125). На последно място, той отбелязва, че спазването на принципа на правната сигурност, който е присъщ на член 1 от Протокол № 1, изисква, когато съдилищата са решили окончателно даден спор, тяхното решение да не се поставя под съмнение, освен по съществени и убедителни съображения (Brumărescu v. Romania [GC], no. 28342/95, § 61, ECHR 1999‑VII).
В конкретния случай след решението от 2005 г. на районния съд ОСЗГ не е оспорвала правото на жалбоподателката на реституция, но и не е изпълнила изцяло процедурата с точното определяне на границите на всички възстановени имоти. Съдът не приема, че жалбоподателката е била длъжна да води дело по чл. 14 от ЗСПЗЗ, защото ако е имало спор от страна на трети лица за нейните имоти, то това е следвало да стане по реда на гражданско производство с иск rei vindicatio. Той отбелязва, че в практиката му има много подобни случаи, когато след позитивни решения на поземлената комисия правата на жалбоподателите за реституция са оспорени в хода на граждански производства (Sivova and Koleva, cited above; Nedelcheva and Others v. Bulgaria, no. 5516/05, 28 May 2013; and Ilieva and Others v. Bulgaria, no. 17705/05, 3 February 2015). От друга страна, те едва ли биха могли и да водят успешно такова дело без да притежават титул за собственост и скица на имотите, за които претендират.в светлината на своя анализ Съдът достига до извода, че продължителното неизпълнение на съдебното решение на Тетевенския районен съд от 8 септември 2005 г. е било неоправдано. Властите са нарушили правото на жалбоподателката на съд и затова са нарушили чл. 6§1 на Конвенцията.
Същевременно именно това съдебно решение е създало за жалбоподателката „легитимното очакване“ за реституция, което следва да се приеме като „притежание“ по смисъла на чл. 1 от Протокол 1. Отказт да се съобразят със съдебното решение то страна на властите е довел до нарушаване и на чл. 1 от Протокол 1.
Съдът отлага произнасянето по въпроса за неимуществените и имуществените вреди на основание чл. 41 от Конвенцията и дава срок от 4 месеца на страните да постигнат споразумение.
