Velikovi and Others (жалби №№ 43278/98, 45437/99, 48014/99, 48380/99, 51362/99, 53367/99, 60036/00, 73465/01, and 194/02), 15 march 2007
Това е първото решение на Съда, постановено по осем самостоятелни жалби, обединени от Съда за общо разглеждане, което изиграва ролята на /пилотно решение/ своеобразен стандарт за решаване на всички български дела, свързани с реституцията не само по ЗВСОНИ, но и по останалите реституционни закони.
Всички жалбоподатели са били собственици на одържавени някога имоти, в които те първоначално са били настанени като наематели, а впоследствие – след 10 и повече години общината им предлага да ги закупят и сделките са осъществени по действалото към съответния момент законодателство.
След приемането на ЗВСОНИ някогашните собственици предявяват искове по чл. 7 от закона, като в тях формулират основания за нищожност на продажбите от страна на общините така, както са регламентирани в самия текст на чл. 7. Уточненията за конкретните пороци на сделките са правени в хода на самите съдебни производства. До 2000 г. в закона не е предвидена възможността от новите собственици-ответници по исковете по чл. 7, да получат обезщетение вместо продадените им от държавата жилища. Записано е, че този въпрос ще бъде уреден с наредба, която така и не е приета. През 2000 г. е регламентирано, че те имат право да получат жилищно-компенсаторни записи на основание ЗОСОИ, които се търгуват на борсата на минимална цена. Текстът на чл. 7 е изменен и допълнен през 2007 г., когато е регламентирано, че стойността на ЖКЗ се изплаща по номинал от държавата чрез министерството на финансите.
Европейският съд приема, че сама по себе си нормата на чл. 7 не противоречи на чл. 1 от Протокол 1, като се вземе предвид особената политическа обстановка и целта за смяна на системата и възстановяване на някогашната несправедливост, извършена от комунистическата власт.
Той декларира, че ще приложи принципите на постановенто вече от него решение по делото Pincová and Pinc v. the Czech Republic) (№ 36548/97, § 51, ECHR 2002‑VIII, където при донякъде подобни обстоятелства Съдът е намерил, че не е спазено изискването за пропорционалност.
Съдът установява, че е налице отнемане на собственост по смисъла на второто изречение от член 1 на Протокол № 1 към Конвенцията. Такова отнемане следва да е в съответствие със закона, в преследване на обществен интерес и при осигуряване на справедлив баланс между нуждите на генералния интерес на общността и изискванията за закрила на основните права на индивида. „Въпросът дали в даден случай на отнемане на собственост по силата на Реституционния закон, имотът е взет поради съществени нарушения на материалноправни разпоредби от една страна и от друга – в резултат от адмиинистративни пропуски от незначителен характер, за които е отговорна администрацията, а не лицето, следва да се счита за особено важен при оценката на пропорционалността по Член 1 от Протокол № 1 от Конвенцията.“(§186) Съдът приема, че не е налице нарушение при тези случаи, в които не са спазени такива изисквания на закона, които са по вина на купувачите (жилището е по-голямо от установените норми, лицата не отговарят на изискванията за крайно нуждаещи се, нямат жителство, възползвали са се от своето обществено положение). Той достига до извода, че в случая е нарушен принципът на пропорционалност при намесата в правото на собственост в случаите, в които порокът на сделката се дължи на самата администрация (при т.н. казуси на „запетайката“).Същевременно той достига до извода, че самият закон не е позволил да се разграничи добросъвестността на отделните купувачи и е поставил под общ знаменател абсолютно всички лица.
Съдът разделя жалбите в четири групи: а/ случаи, в които е имало злоупотреба с права (според неговите виждания) – при тях той не намира нарушение на чл. 1 от Протокол 1 (жалбите на Великови и Чолакови; б/ дела, в които са установени съществени нарушения на действащото законодателство, но по вина на самите жалбоподатели (жалбите наВульпе и Стоянова и Иванов); в/ дела, в които държавата е била отговорна за нередностите, довели до обявяване на договорите за нищожни (жалбите на Богданови, Цилеви, Николови, за които обаче Съдът постановява, че с оглед получената висока цена при продажбата на ЖКЗ, не е бил нарушен принципът на пропорционалност (§§233-235); г/ случаи на прекомерно разширително тълкуване на реституционния закон (жалбите на Тодорова и Енева и Добрев, които са последващи купувачи, чиито сделки са сключени не с държавата, а с лицата, придобили национализираните имоти).
Съдът намира нарушение на Член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията в жалбите на Тодорова (Todorova) (жалба № 48380/99), Енева и Добрев (Eneva and Dobrev) (№ 51362/99), Богданови (Bogdanovi) (№ 60036/00) и Цилеви (Tzilevi) (№ 73465/01), присъжда на всички обезщетение за неимуществени вреди, но отлага въпроса за имуществените претенции по чл. 41 от Конвенцията.
С решение от 24 април 2008 г. той присъжда обезщетения на жалбоподателите, ръководейки се от принципа, че в случаите, в които е била констатирана непропорционалност, обезщетението няма да обхване пълната пазарна стойност на отнетото жилище и ще обхваща едновременно имуществените и неимуществените вреди (жалбите на Богданови и Цилеви). В случаите, когато лишаването от собственост е било напълно произволно, обезщетението ще бъде в пълен размер по пазарната оценка на жилището, а самостоятелно ще се присъжда обезщетение и за причинените неимуществени вреди (случаите на Тодорова и Енева и Добрев).
