Velkov c. Bulgarie (requête no 34503/10),
Жалбоподателят заедно с други привърженици на футболния клуб „Локомотив“ Пловдив, на 17 май 2008 г. с два автомобила заминават за гр. Сандански, където е бил предвиден футболен мач между местния отбор и този на „ЦСКА-София“. След пристигането си те се насочват към стадиона , опитвайки се да влязат и хвърлят предмети по посока на привържениците на „ЦСКА“ и към полицаите, които осигуряват реда, счупват стъклата на паркирани до стадиона автомобили. Мачът е преустановен. Около 20.50 часа прокуратурата разпорежда задържането на жалбоподателя и на още 6 лица за 72 часа и започва процедура за налагане на административна санкция за футболно хулиганство срещу тях. На 29 май 2008 г. районният съд в Сандански ги признава за виновни за нанесени обиди и неподчинение на полицията и им налага санкция задържане в поделенията на МВР за 15 дни, считано от 17 май. По другите повдигнати обвинения съдът намира, че не са налице достатъчно доказателства. Решението се основава на показанията на осем полицаи, които са се намесили, за да предотвратят безредиците.
Успоредно с адмнистративната процедура започва и досъдебно производство за хулиганство по чл. 325 от НК и на 21 май 2008 г. на жалбоподателя е определена мярка за неотклонение задържане под стража. Освен провиненията, за които му е наложена административна санкция прокуратурата го обвинява и че е хвърлял камъни срещу полицаите и привържениците на „ЦСКА“. В хода на наказателното производство адвокатът на жалбоподателя обръща внимание на противоречията в показанията на полицаите, дадени в административното производство и тези, депозирани в по-късен момент по обвинението по чл. 325 НК. На 20 януари 2009 г. жалбоподателят е признат за виновен и е осъден на две години лишаване от свобода. Тази присъда е оставена в сила както от Окръжния съд в Благоевград, така и от ВКС.
Съдът отбелязва, че между страните е налице спор доколко критерият Engel et autres c. Pays-Bas (8 juin 1976, § 82, série A no 22), е приложим по отношение на административната процедура по Закона за опазването на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. Той не приема възражението на Правителството, че в случая жалбата следва да бъде отхвърлена на основание правилото ratione materiae, тъй като, проведеното административно производство срещу жалбоподателя има всички характеристики на наказателно.
Съдът констатира, че на жалбоподателя му е била наложена административна санкция, след което е бил признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 325 от НК. Ето защо основният въпрос е да определи дали критериите за съвместимост с чл. 4 на Протокол 7 са изпълнени в настоящия случай, тъй като той по принцип допуска да се проведат смесени процедури и да се наложет две самостоятелни санкции. (те са припомнени в §§ 69-71) Съдът отбелязва, че двете производства са започнали едновременно и макар наказателното да е продължило по-дълго, е имало достатъчно тясна времева връзка между тях.
Що се отнася до наличието на материалния аспект на близост между двете производства, Съдът отбелязва първо, че както административното, така и наказателното производство преследват по същество една и съща цел, а именно – да накажат нарушенията на обществения ред, причинени от жалбоподателя по време на футболния мач от 17 май 2008 г. Второ, от документите в преписката става ясно, че установяването на фактите, извършени в рамките на административната процедура, не е взето предвид в хода на наказателното производство: свидетелските показания на едни и същи очевидци на събитията от 17 май 2008 г. са били събрани и анализирани отделно в рамките на всяка от процедурите. Трето, Съдът отбеляза, че санкцията, свързана с лишаване от свобода, наложена на жалбоподателя в края на административната процедура, не е взета предвид в решенията на наказателните съдилища или при определяне на продължителността на наказанието лишаване от свобода, или за приспадане на дните, които вече е прекарал жалбоподателят в задържане или домашен арест. Двете проведени процедури според ЕСПЧ не могат да се впишат в един интегриран меанизъм на санкциониране, превиден в националното право, чрез който да се противодейства на феномена на футболното хулиганство. С оглед на тези елементи Съдът достига до извода, че не е имало достатъчно тясна материална връзка между административното и наказателното производство срещу жалбоподателя, поради което е допуснато нарушение на чл. 4 от Протокол 7.
