Velkova v. Bulgaria (Application no. 1849/08), 13 July 2017
През 1993 г. жалбоподателката в качеството й на ЕТ сключва договор за наем с общинска фирма в гр. Кърджали, по силата на който се ангажира да открие магазин в търговския център на града. Срокът на договора е удължаван многократно, докато през 1996 г. тя отправя искане до Община Кърджали на осн. чл. 35 от ЗППДОбП (отм.) да закупи първия етаж в този търговски център. През февруари 1997 г. тя е уведомена, че Общинският съвет отказва да приема предложението й. Този отказ е обжалван пред Окръжния съд, който го отменя. Той установява, че спорните помещения представляват самостоятелно обособени обекти (както в техническо отношение, така и според заоконовите изисквания)и могат да бъдат предмет на разпоредителна сделка. Това решение е оставено в сила от ВАС на 18.02.2005 г. Междувременно през май 2001 г. кметът изпраща уведомление до жалбоподателката, че прекратява договора й за наем от 1993 г., а месец по-късно е издадена заповед за освобождаване на помещенията, чието изпълнение е спряно от съда. През септември 2001 г. е издадена повторна заповед и преди влизането й в сила представители на общината принудително влизат в помещенията и изгонват жалбоподателката от тях, но прокуратурата отказва да се намеси. Този отказ е оставен в сила от по-горестоящите прокуратури. След решението на ВАС от февруари 2005 г. жалбоподателката отправя искане до общинския съвет да започне процедура по приватизация на първия етаж от търговския център, но не получава отговор на искането си. Тя сезира окръжния прокурор, който отказва да образува наказателно производство с мотива, че решението е взето от колективен орган. През април 2006 г. Общинският съвет взема решение да открие процедура по приватизация в полза на жалбоподателката, но на част от първия етаж на спорния обект. Следва процедура по оценка на помещенията и няколко експертизи, според които е трябвало първо да се раздели този първи етаж на отделни обекти и едва след това да се започне процедура по приватизация. През юли 2008 г. Общинският съвет упълномощава кмета да открие процедура по приватизация в полза на жалбоподателката по отношение на част от първия етаж. През 2008 г. тя обжалва мълчаливия отказ на общинския съвет да й продаде целия първи етаж. Окръжният съд оставя без уважение жалбата като недопустима, приемайки, че не е налице нов мълчалив отказ. Съдът констатира, че общината не е изпълнила съдебното решение за откриване на процедура по приватизация на целия първи етаж. Това решение е оставено в сила от ВАС. Междувременно жалбоподателката успява да закупи част от първия етаж на търговския център през 2008 г. Тя завежда иск и на осн. чл. 1 от ЗОДОВ, но той е отхвърлен, тъй като според АССГ тя не е доказала какви вреди са й били нанесени от неизпълнението на съдебното решение. Решението е оставено в сила от ВАС. Едва през 2013 г. общинските власти продължават процедурата за приватизация за останалата част от търговския център и през август 2014 г. жалбоподателката купува и останалата част от първия етаж .
Правителството излага няколко довода за недопустимост на жалбата – а/ не били изчерпани вътрешните средства за защита, предвидени в АПК; б/делото по ЗОДОВ било заведено формално и без всякакви аргументи; в/ не бил спазен 6-месечният срок, тъй като трябвало да се приеме, че той започва да тече два месеца след постановяване решението на съда, в които общината е длъжна да изпълни съдебното решение; г/ имало злоупотреба с правото на жалба, тъй като властите били изпълнили изцяло съдебните решения.
Съдът разглежда поотделно всяко едно от възраженията и ги намира за неоснователни. Във връзка с неизчерпване на средствата за защита по АПК той се позовава на решението си по делото Dimitar Yanakiev v. Bulgaria ( no. 50346/07, 31 March 2016) и напомня, че много след влизането в сила на новия АПК, едва през 2011-2012 г. предвидените възможности в раздели IV и VI на глава V са признати за ефективно вътрешно средство за защита, докато жалбата е депозирана през 2008 г. Колкото до производството по ЗОДОВ, макар и то по принцип да представлява ефективно вътрешно средство за защита, в случая жалбоподателката го е изчерпила. Относно това, че в крайна сметка тя е постигнала целения резултат, Съдът отбелязва, че това е станало едва 9 години след окончателното решение в нейна полза и националните съдилища не са признали, че правата й са били нарушени, поради което тя не е изгубила качеството си на жертва. С оглед на това той не намира за основателно и възражението, че е налице злоупотреба с правото на жалба. Във връзка с довода за преклудираното право на жалба поради изтичане на 6-месечния срок, Съдът констатира, че жалбоподателката е изчакала властите да изпълнят решението, още повече, че този срок не е преклузивен.
По повод оплакването по чл. 6§1 Съдът констатира, че жалбоподателката е имала легитимно очакване, а следователно и „притежание“ по смисъла на член 1 от Протокол № 1, състоящо се в правото да й бъде предложено да закупи първия етаж на търговски център при преференциалните условия на член 35, параграф 1 от Закона за приватизация. След това Съдът отбелязва, че окончателното решение в полза на жалбоподателката е напълно изпълнено, но това става едва след като властите започват две отделни процедури за приватизация по отношение на същото имущество, идентифицирано в окончателното решение. Времето, което е изтекло между тези процедури, е значително и представлява забавяне, предвид датата, на която съдебното решение е станало изпълняемо – 18 февруари 2005 г. Освен това тези две процедури са приключени едва около три години и половина и девет и половина години, след като изпълнението им е станало задължително. Поради това Съдът установява нарушение на чл. 6§1 от Конвенцията, както и нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 6§1.
Установени са наред с това нарушения на чл. 1 от Протокол 1 и чл. 13 във вр. с чл. 1 от Протокол 1.
