Velted – 98 AD c. Bulgarie (Requête no 15239/02), 11 December 2008
На 27 септември 1999 г. дружеството-жалбоподател участва в процедура по приватизация на дружество, чийто едноличен собственик е държавата. Със заповед на министъра на икономиката и туризма е определен спечелилият кандидат. Дружеството-жалбоподател сезира Върховния административен съд с искане за отмяна на министерското решение от 9 септември 1999 г. То твърди, че приватизационната процедура е опорочена от множество процедурни нередности. С решение от 1 юни 2000 г. Върховният административен съд в състав от трима съдии отменя министерското решение. Той достига до извода, че приватизационната процедура е била опорочена от някои съществени нередности – трима от членовете на назначената от министъра комисия не са присъствали на преговорите в нарушение на приватизационните правила, приети от министъра; спечелилият кандидат е представил две декларации за доходи, с различно съдържание, като първата от тях не е заверена от данъчните власти; другата декларация не отговаря на изискванията на ЗППДОбП и др.п. С решение от 9 октомври 2001 г. Върховният административен съд в състав от петима съдии, касира атакуваното решение и отхвърля жалбата на жалбоподателя.
Европейският съд намира, че жалбата е допустима, тъй като има основанието си в националното право, свързана е с правото на конкуренция с други купувачи при спазване на някои предварително определени критерии и правила за придобиване на държавно или общинско предприятие. По отношение на естеството на това „право“ Съдът посочва, че жалбоподателят е участвал в приватизационната процедура с цел да развие търговска дейност. Ето защо той счита, че заинтересованият е имал достатъчен имуществен интерес, за да бъде въпросното право окачествено като „гражданско“.
Съдът отчита факта, че съгласно българското право компетентните правораздавателни органи са свободни да преценяват дали са налице „съществени процедурни нередности“, които могат да доведат до отмяна на атакувания административен акт. Въпреки това той посочва, че в случая неспазването на минималния срок между датата на публикуване на решението, определящо реда и условията на процедурата, и датата на внасяне на офертите е било експлицитно квалифицирано като „съществена“ нередност от първия състав на Върховния административен съд и по този начин е било разграничено от някои други нередности, които, според върховната юрисдикция, не са били толкова сериозни. Освен това страните са представили пред касационната инстанция изчерпателни коментари по този въпрос. При тези обстоятелства Съдът приема, че в случая е ставало дума за основание, което Върховният административен съд е бил длъжен да разгледа, дори само за да прецени важността му. Върховната юрисдикция е запазила мълчание по този въпрос. Всъщност мотивите на решението не дават информация, която може да осведоми съответните лица относно причините за отхвърлянето на въпросното средство. Поради това не е възможно да се разбере дали Върховният административен съд просто го е пренебрегнал или е счел, че е недостатъчно относимо или необосновано. Тази ситуация не съвпада с идеята за справедлив процес, която доминира в член 6. Поради това Съдът установява нарушение на чл. 6§1
